Днеска аз във форма съм така че
московчани пренапрягат се в възторг.
Аз прекъсвам лесно всякакво подаване,
Вадя мъртви топки и спасявам гол.
Съдията на противника ни дузпа дава.
Репортери като облаци зад таз врата.
Един само зад гърба ми упорито се скатава -
Днес той хубаво ще си почине знам!
Но спокойно,
Ето бият ми с глава...
Аз докосвам -
Бият в ъгъла сега.
Бий десятката - а делото е там
Че със своя падащ лист сега
Резултатът нулев ще измие.
Хванах топката - трибуни полудяват -
Макар десятката да я засука ловко.
при мен такива отдавна не минават!..
Само отзад някой си въздъхна кротко.
Обръщам се и глас чувам иззад камерите:
Извинявай Льова, но ми снимката изпорти.
Ти какво - пореден път топката ще хванеш
Аз гол красив пък щях да снимам още.
Исках аз да го изпратя -
не стана:
едва-едва топката да хвана
аз успях.
Тъкмо аз можах да стана
Отново чувам: "Ето пак"
Е защо ловиш кълбото? Да снимам дай!
Аз другарю скъп ви разбирам,
Но културно моля ви: "Изчезвайте сега!
за вас е по-добре ако зле играя,
Но повярвайте - не мога да помогна така".
Eй налита номер 9 с удар не - снаряд!
Репортерът, дрънка, моли: Дай да го забий!
Цял живот безплатно ще ви снимам аз..."
Едва не реве момчето. Що да правя а?
"Че това все пак е футбол, -
Аз му казвам.
Нож в сърцето всеки гол
си е за вратаря."
Аз на теб като вратар
Най - добрата снимка давам
гол пусни - ще ти се отплатя!"
Сгъвам се кат’ вейка под напора.
Неуверено отивам да ловя.
Тихичко партньорите аз моля,
да му счупят камерата някак.
Той все мъмори: "Туй е безчовечно
Ти разбирам хващаш, но прощавай,
То е миг а фотографията вечна
Тъй че кое по-ценно е разсъждавай!"
Пети номер е младок
знаменит,
Той не бяга а едва
тъй ситни.
В десен ъгъл топка бие
Значи в моя ляв тя идва,
бие той и ляга победно.
В туй полувреме срещу вятъра играхме,
Тъй, че нищо неможах да направя...
Имам снимка в къщи два на три е метра
Като свидетелство на позора мой там.
Мига проклинам дето му уйдисах
Сега си мисля щом топката ловя:
Колко съм изпортил аз прекрасни снимки!
Срам ме мъчи, ако щеш, крещя.
Изкусителя - змия, палач е!
Как ще бъде във живота мой?!
всяка топка да пропускам
ме влече.
Как с мене ще се справя ой -
Явно Жребият такъв е мой...
Затова отивам на покой...
|