Суров си ти климат охотски -
Трети ден вие тук ураган
На руля1 стои сам Крючковский
Почива - Федотов Иван.

Стихията с рев, продължава -
Шуми Тихия океан.
Зиганшин стои на щурвала2
Очи - миг не скланя сега.

Най-строги, ужасни лишени
Ни лодки се виждат, тъма,
Прието тогаз бе решение -
Ботуши заядохме там.

Картофа последен изядохме
Погледнахме се в очи ние там...
Поплавски кога акордеона яде,
Отрони той тежка сълза.

Доядохме банка консерва
И супа от картофа един,
Отпадат и здраве и нерви
Все повече щем във дома.

Сърцата все още работят,
Но бият по-рядко сега,
Спокойния, но слаб Федотов
предпоследния ток си изяжда.

Четирима лежаха по койки
Ни лодки край нас, ни трохи,
Зиганшин огъна крак кози
Със палци на слаба ръка.

Във службата истински воин,
И истински щурман сега,
Зиганшин, Крючковский, Поплавский
Под палуба песни редят.

Зиганшин държеше се здраво,
Бодрееше, блед като сянка
И туй дето щеше да каже той,
на другия ден го каза.

"Приятели!.." и след час: "Мои скъпи!..."
"Момчета! - То бе пак след час
Та стихията нас не сломи ни,
Не ще ни сломи и гладът!

Храна да забравим - какво то!
Да си спомним войнишкия взвод..."
"Да знаехме - бълнува Федотов,
В частта ни какво ядат още?"

Внезапно: мираж ли е, мит ли -
Там някакъв кораб върви!
На бинокъла втурват се всички
От кораба вертолет пък лети.

...И свършиха трудности много -
Пак служат - що взе, океан?! -
Крючковский, Поплавский, Федотов
А с тях Зиганшин Асхасан!