На Таблото със почетни граждани,
там веднъж стоях, то бе над час
И неща чувах аз много важни...

Във самият тил на врага,
Там под дупка една
Ний лежахме в топлик
И над една планина.

На природата (както в песен) - в пазвата
Тях ги виждахме като на длан, -
Аз и приятел - с който зимата значи
От Сибир срещнахме се в Москва.

Преди двамата бяхме ловци
А сега сме с ватени потници
И с протрити подлакътници!

Аз предимно в Сибир
Стрелях само самури
А приятеля - виж -
Мечки ходи да бие.

Той колпашевски1 - също бърлога! -
А пък аз съм от село2 за бога!
И още (ако той не хитрува):
Катерица - в око, всяко, улучва...

Разговора ни с немци - двустволен:
Кой разшава се - и е свършен,
Ако ще да е с лапи, със плавник!

Само спора обича
тоз сибирски приятел
Той намира във всичко
Своя лична облага, -

Откъснат за миг от прицела
Каза: "Това мъртво е тело -
Споря с тебе за пачка махорка!"
Аз погледнах - казах: Не, жив е още!

Ти по добре със куршум го гости.
Аз какво щеш съм готов да заложа
Той усърден е и работен!"

Приятеля чак зави -
Той във себе си е уверен:
Че за мечки е бил
Във тайгата им нейде, -

Как възкликна (но тихо, разбира се
Защото светло е, а не тъмно)
Погледна още веднъж в оврага -
И каза че цървул съм и враг.

И каза още, че имат хайвер те!
И изобщо блага всякакви имат!..
И - на браунинга ми се спря.

Аз тоз браунинг взех
След атака една:
Фрица, значи, троших,
И след туй - зад гърба...

За тоз подвиг геройски
Дар от майор Коханойски
Браунинга - що със мен е
Бе ужасно скъп той за мене!

Но той държеше само за него.
Аз потях се и пазарлък гледах...
Ако знаеше как съм го вземал!

Аз от първо: "не давам,
Няма да ти се дам"
А пък после: "съгласен"
И от злоба плюх чак.

Та не вещите ценни са в спор!
Ний разбрахме се на такъв договор:
Значи аз го прикривам, а той -
За секунда в цял ръст се изправя...

Ний пет минути се още разправяхме -
И ръце както трябва ударихме, -
На полето - пазар сякаш правихме!

Шепне той: "Ако мен
Сред природа убият -
Тук ще ме и заровят,
И какво още тук..."

Пак погледна надоло по пътя -
като мечок от бърлогата тръгна, -
И макар че стана вече светло...
Аз видях как стъклото проблесна.

Аз натиснах - изстрела бе превъзходничък
Макар че "самур" ми се падна различен
А в краката ми - вече мъртвичък...

За какво сега ми е нагана -
Не ще да воювам с него.
Ала падна в краката ми -
Как се вика забравих, -

На природата (като в песен) - в пазвата
Тях ги виждахме като на длан, -
...Аз после разговора си спомнях:
Може, верно - катерици е стрелял?...

Ето цял живот като навит се въртя.
На това табло мен ме зачерквай!
...Ех защо той бе тъй недоверчив!