Топка огнена всичко прониза.
Всичко препече, препали
И като натоварена лимузина,
до следобеда превали.

Но някъде в зенита бил
Той затова отиде там.
Над другите глави кръжил
И други градове горял.

Още асфалта не стопило
И покриви не позлатило,
И още слънцето блестеше
В една тъй слаба светосила,

Още със срам от нищетата
Поле без прораст, гора без сянка,
Още парцали на мъглата
Лягат в коленете с влага,

Но диска на черта тъй тънка
От хоризонта отделен.
И тогава посети ме фраза:
Не ясна ще е светлина, доде светилото
набира само висина!

Догде гиганта е излитащ,
Догде започва маратона,
Догде е само устремен
най горе значи към зенита,

Докато астронома старец
Каза: на Слънцето е буря",
Ний можем да гледаме Лика с наслада,
С уста отворени, очи присвити.

И на разсеяните нас за кефа,
Уверено се вдига той -
Той без да бърза бяга по небет.о
Без конкуренти в маратон.
 

Но ей - зенита: гледаш смръщен.
И боли и не може без сълзи.
Но ний на нос със очилата
И гледаме и гледаме непрестанно,

Глави надигнали като кучета.
Все по се мръщим, стиснали зъби
И ни се мяркат май мустаци.
И плашим се - навярно буря!

И сякаш древен хун - Атила
От слънцето опален бил
И ей при поглед на светилото
Внезапно там го осенило,
И подходящ избра той грим.

И всички уроди известни
(Уроди с име легион)
От праисторическото време
Уроци вземат от природата.

Тям апогеи не забраняват,
И горе гледаха до слепота
Те търсеха там на светилото
На тях приличащи черти,

И ако знаеше светилото,
На кой ще стане пример то,
То би стъмнило и застило,
То бягането си би спряло,
Внезапно - стоп-кадър в кино сякаш.

Вън мълчаливо наблюдаващ
През одименото стъкло,
Когато много го припече,
Един взрив на лика видя -

А там пък друг и танц подхвана
На слънчевата синина
Видял на тесни очи процепи
И бузи никотинови...

Изгря луната - вий здраво спите.
Светилото за вас пак спеше.
Но някъде то бе в зенита.
(Туй цикъл е как щещ танцувай!)
И там гори, и там слепи...