Попитах аз: Защо във планините?
Ти към върха вървеше, сякаш бе във бой.
Че нали Елбрус и от самолет се вижда!..
Ти позасмя се и взе ме с тебе горе.

И оттогава стана близка ти и ласкава,
Алпинистка ти моя, катерачка за мен!
Първия път щом от процепи ме вади,
Усмихваше се ти, катерачка за мен

А след туй за тези процепи проклети
Твоята вечеря като хвалих аз
Получих от теб два плесника къси
Но не се обидих, а ти приказвах пак:

- Ох каква си ми ти и близка и ласкава
Алпинистка ти моя, катерачка за мен!
Всеки път кога из процепи ме вадеше
Ти караше ми се, катерачка за мен.

След това на всяко наше изкачване
- Но защо си към мен недоверчива?!
Застраховаше ме с наслаждение,
Алпинистка ти моя гутаперчева1!

Ох каква си ти и не близка и не ласкава
Алпинистка ти моя, катерачка за мен!
Всеки път кога из процепи ме вадеше
Ти ми се караше, катерачка за мен.

Зад теб се мъкнех със последни сили аз -
До тебе вече съм на една ръка.
Ето ще долазя и ще кажа: доста, миличка
Изведнъж - надолу аз, но успях да кажа:

Ох каква си ми ти и близка и ласкава
Алпинистка ти моя, катерачка за мен!
Ний с едно въже с теб сега сме свързани -
Двама станахме алпинисти ний.