Експрес Москва - Варшава, тринадесето мeсто,
В признаци не вярвам - те нищо общо нямат
Че аз до Минск съм само, майорът - пък до Брест, -
Говорим си с майора - и всеки свойто пак.

Аз - с мойте проблеми,
Но той печал не знае:
Материално - в ред е,
А морално... морала не за нас е!

Неприказлив Майорът - войник войната свършил,
Но аз тъй от сърце - и отпусна се Майорът
Ала след час ний двама - ругаехме се силно,
И се получи много конкретен разговорът.

Аз - с мойте проблеми,
Но той печал не знае:
Материално - в ред е,
А морално... морала не за нас е!

Едва той не заплака, че пак там ще отива,
Че отново под Берлин и то година цяла:
То и без тия немци проблемите му стигат, -
Поне пък да воюват, а те обратно - май...

Аз - с мойте проблеми,
Но той печал не знае:
Материално - в ред е,
А морално... морала не за нас е!

Чувствителен Майора - не издържаха нерви:
Жена му го изпращаше - говорих с нея аз.
Майорът ми каза после: "не сме четир’сет и първа,
А вярваш ли ми момко! - как пак го преживях."

Аз - с мойте проблеми,
Но той печал не знае:
Материално - в ред е,
А морално... морала не за нас е!