На Всеволод Абдулов
Дела...
Замъчиха ме мен дела всеки ден, всеки ден.
Докрай
Горяха песни стихове - глупости, глупости.

Година цяла
Тя живя - изведнъж, взе, събра и тръгна.
И eй
Такива тъжни са нещата при мен.

Сега -
На мен цяла вечер подари, подари, подари,
Повярвай
Аз само ще приказвам.

Изтървани,
Изтървани у мен лошо вървяха делата, вървяха делата
И изведнъж
Изгоряха с пламък докрай - не дела, а пепел...

Година цяла
Тя живя - изведнъж, взе, събра и тръгна
И ето
Пак весели неща при мен.

Сега -
На мен цяла вечер подари, подари, подари
Повярвай
Аз даже не ще кажа нищо.