Тъй димно - в огледалото е без отражение
И даже отсреща не виждаш лице
Умориха се даже двойките от въртене, -
Но все пак аз до край ще допея!

Всички ноти потребни отдавна
Изсвириха,
Изгоря и угасна в чашата
виното

Минутен импулс да говор
изчезна
И по добре мълчаливо да допи
Таз чаша.

Шест месеца времето слънце не гали
И душите застиват на леда под кората,
И напразно изглежда аз ледоход чакам
И паметта не може да сгрее в студа

Всички ноти потребни отдавна
Изсвириха,
Изгоря и угасна в чашата
виното

Минутен импулс да говор
изчезна
И по добре мълчаливо да допи
Таз чаша.

В оркестъра свирят уморено, объркват се.
Кръга се затваря - не мога аз пръстен да скъсам
Спокойно! По-добре да си тръгна с усмивка, -
И все пак до края аз ще допея!

Всички ноти потребни отдавна
Изсвириха,
Изгоря и угасна в чашата
виното

По-тъжен, безразличен е смеха
На огледалата
И по-добре просто аз да разби
таз чаша!