Кратки като пословици
И дълги от безсъници,
пристигат в нощ покойници
при мен, щом загасят,
Моя бял стих нещо се повтар
Че награда ще има стократна
Че сам ще се посмея над историята
Обикновено като бяла светлина

Туй когато тъй се превъзмогва
Нищо няма вече да се надругае,
Но там някъде се натрупват
Добри и наклонени хълмове
И спи незабележимо изтриване,
Стареене и умиране,
Стократно и по-голямо старание,
Като псалм недопят.

Няма повече попълзновени
Нито пеене ни вдъхновени
И душата само в изстъпление
Със изтъпен свански нож -
Че имаше и гърмежи небесни,
Че живееха джуджета чудесни,
Че живяха и бяха, телесни...
И ето отживяха те после.