Ето тъй забележителна е
службата при обелиска, - Със сигурност знаят всички
Че наоколо пролет е истинска

Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко,
Той има една грижа - да е забележителен и правилно вдигнат
Идвай по-бързо да завиждаш на обелиска
И побързай: Може съвсем, съвсем за закъснееш като нищо.

Горда и непроменлива
Е позата на обелиска, - Чакам аз с нетърпение
А над него покой и Вселената

Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко,
Той има една грижа - да е забележителен и да сияе весело
Ако ти закъснееш за радостта на обелиска,
Знай че и за мене ти можеш съвсем, съвсем да закъснееш...

Ако тръгна,  не те дочакам - не се сърди
Аз просто не съм железен, - Така че ти бързай,
Аз съм човек не обелиск.

Та той е метален - и все едно му е ти далеч ли си или близко,
Той има една грижа - да е забележителен, да олицетворява...
На мен ти си нужна днес, а не на обелиска
Тъй че побързай: можеш завинаги, завинаги да закъснееш.