Благодаря ви мои кореспонденти.
На всички, отговор аз не можах да дам,
Работници, узбеки и студенти,
Които са ми писали писма. Бог да даде.

Бог да ви дава два живота,
приятеля един
И светлина в главата много.
И всичко най-добро.

Намерили изтритите ми ленти
Вий моя хрип разбирахте по срички
Бог да даде ви мои кореспонденти
В ръцете сили, и късмет на всички

Ей пишат че гласът е нееднакъв
Ту дрезгав, ту крещящ е, ту глух е той.
И искат хората живеещи в бараки
Володя! Ти не пей за упокой!

Но що да сторя аз не съм звънец
Други звънят, аз думи прохрипявам
А многото некачествени филми
Вредят ми повече отколкото мълвата

Ей питат ме попадал ли си в плен
Не, не съм бил, не съм воювал ден!
Благодаря Ви аз кореспонденти
Че не сте ме правилно разбрали.

Бог да ви дава два живота,
приятеля един
И светлина в главата много.
И всичко най-добро.

Приятели за жал не сте вий бойни
А от морето, от машината, от плуга
Благодаря за пратените злобни
И даже неумели стихове.

Ето чета: излезе ти от мода
Умри Сатана, изчезни хрипкав демон.
Как е глупаво че не месеци, а години
Те превъзнасяхме ний до небето!

Още писмо - умряли сте от водка
Умрях аз вярно но възкръснах после.
Какви са доходите ваши впрочем
За песен - рубла - Крез сте вий просто!

За писма от височайшата направа:
Идете, моля ви, на Темза или Нил.
Благодаря ви добри хора, благодарност
Че не щадихте нощи и мастило.

Бог да ви дава два живота,
приятеля един
И светлина в главата много.
И всичко най-добро.

Но само че аз бил съм там, на Темза
Възсядах като куче на Сено1 чак
Не нагрубявам, но така и отговарям
А докрай писмата не дочетох аз

И вашите похвали, комплименти,
Аванси няма да изритам аз.
От ваш’те редове кореспонденти
път се изправя и изсъхва коловоз

Сержанти, и моряци и интелигенти
Извинете че на всеки отговарям
На вас аз пиша мои кореспонденти
10 години песни нощем аз!