Здрасти, Жора и Аркадий Вайнер!
И на Георги пращам аз привет!
Ние с вас се знаем тайно
По романите от понапред.

Пишем ние седем аксакали1
От Хиндукушенската ни земя
Щото седем нашенски списания
Вас превели са ви те за нас.

И кога памука се събира
(впрочем днес памука е коприна)
Наше списание «Звезда на изтока»
седем страници за вас написа.

Цялата Москва обходи с ЗИМ-а
Най-главния ни аксакал -
Ама ни в едничък магазин той
Ваши книги не намери там.

Махнаха и двама старши братя
Всичките си косми от брадата.
Нямаше, макар и с много разни
В книжарниците и навсякъде.

За «Ера на Милосърдието»2 аз,
Ей за какво благодаря ви! -
Два пъпеша на офицера дадох
И нарове там някой килограм.

А в края на телепредаването
на белите коси е клетвата! -
Ще дадем за продължението
Осем пъпеши на всяка серия -

И за да няма случай неприятен,
Обичате «кюфта-бюзбаш»3 вий
Жени пратете на Пазар Централен
и две глави на вашо агне искам.

Може да е плътско много,
Но за песни за затвора
(Нека пей артист Висоцкий)
Двойно ще платим отгоре.

Няма ваши разпечатки
И в Париж, говорят, чак...
Впрочем що ще купиш с франк - а?
Същото е грозде там.

Ние днеска ви четеме,
От абзац ни хвърля в пот.
Братя ний за вас ще сметнем -
Удивителен народ.

Наш праправнук е в Главбаза -
Там, где пари са нищо - не.
Гладни? В случай като този
Идвайте вий всеки ден.

Искаше ми се в Инязе4
Аз приготвях голям удар
Но... ако беше жив Ниязи5...
А така - какви ти връзки?
Връзки има в Европа, Азия,
Но тез връзки са боклук.
Нали сте били на КамАЗ-а:
Няма плод. А тоз път
Идвайте във Хиндукуш!