Кълна се, бях готов аз да умра.
Да сторя юбилей и в оня свят.
Но стана ясно: Десетилетие не е знак.
Не юбилей, а просто десетак.

(И все пак я «Боржома»1 ми налей за юбилей.)
Това са дати редки.
Добре де, хайде не е юбилей,
А да кажем, две нормални петилетки

Така, с какво сме на «неюбилея»?
За какво ще пием и ще поговорим?
За туй ли, че въпросите в «Конете»2 и «Пелагия»3
Са отговори на историята в «Живите»4.

Не е пик, не е зенит, не апогей е!
Но пея аз от името на всички зекове5
Да има повече «Живи» и «Пелагеи»
Е с една дума, повече «Добри човеци»6

И почести специални нас ни дадоха:
Ей парите за три месеца предсрочно,
Във вестник гледам - пълно е с регалии -
Това аз между редовете го видях.

А само за награди не намирам,
И съобщения за задграничния гастрол.
Седим във определяща година,
Както и във решаваща в «Таганка».

Затвора бутнаха - боклука е изхвърлен!
Но има где да прислоним глава.
Започват на площада строеж десетгодишен,
Че равновесието да възстановим.

Ох, ще отидем, ох, да вървим
В Париж мечтахме, и в Челни7 се разпенихме
И номадски ще е нашият театър
И уличен (към туй се и стремихме).

Как е добре: ний тук седим без тапа,
Има какво да пием, дъвчим и говорим.
10 години не на пътя за затвора са етапа -
Те са етап на път съвсем не лек, а сложен.

Пием за тоз, преодолял и смогнал,
И в юбилей довел ни като пълководец.
За кръстника8! Ний с него време дърпахме
Наш първи убедителен «червонец»9.

Ний още пием за спявките, съюза, спойката.
С приятели от стари времена и нари -
За туй че на банкети с нас дажбата делихте,
Без да сте взели своят хонор.

Оредяват стройните ви редове.
Писатели, които уважаваш.
Но казват от това се възмъжава.
За ваш’те дълги прави трудове -
До земя поклон, Абрамов и Можаич10!

От нашите лица остана профил детски,
Но първородния не е свален кат птица в полет,
Привет Андрей, Андрей Андреич Вознесенский11!
И нека Бог да ти изпрати втори12.

Ах, Зина, жалко, че семейството не стана
При нас там в Сечуан - времето е малко
И съжалявам, че Гертруда е мойта майка,
И че не ми е майка Василиса - Алла.

Ах, Ваня, Ваня Бортник, тих окоп ти!
Как се гордея, че съм с теб на ти!
Жалко, спектакъла не гледа Паша, Павел, Римски папа -
Той от теб набрал би доброта.

«Таганка», слава! Смей се! Плачи! И викай!
Живей и във наслада, и в страдание.
И нека наш’те тухли легнат силно -
Крайъгълния камък в ново здание.