Всъпително слово
за Витка Кораблев
и сърдечния му приятел -
Ваня Диховични
Какво стана с пети "А"?
Как туй ви се нрави:
Сама Вера Павловна
С тях няма да се справи!
От къде не към дъската,
Като снаряди "Фау-2"
Ту тежки чанти там летяха,
Ту обидни думи все.
Бой кипеше, и с цел тайна,
Някой с чин врата подпря.
Но и битката със чанти
Спора не реши сега.
Щом такваз е бъркотия -
Чакай още нещо там!
Що се случи с пети "А",
И защо бе тази битка?
Сети се нечия мама -
Мама все нащрек е тя:
"Загубата на "Динамо"
В първи кръг срещу "Спартак"
"Не - каза таткото на Олег -
Сигурно си имат спор:
Без засилка кой ще скочи
Там до прага от место."
Изпратиха в късен час -
В четири и половина -
Да се оправя в този клас
Пионерския ръководител.
Вожда пионерски Юра
Вик дочу от двора:
"Най-важна е - литература!"
В отговор се носи: "Ура!"
Но сега извика някой
От прозорец там отворен
"Във век на космични полети"
Техника ни трябва точно!"
И реши вожда във миг:
В пети клас и аз съм бил -
Всичко ясно е - при тях
има противоречия.
Първия глас бе обичен -
Нито рязък, нито груб, -
Туй е Ваня Диховичний,
Всеизвестен книголюб.
А гласа на втория
Как не ще познаеш -
Само Витка Корабльов,
такъв да има може.
Сега за родителите
От ясно е по-ясно:
Не е станало в пети "А"
Нищо там ужасно.
* * *
Ваня - изключителен е,
Разказвач такъв бе!
Че даже в междучасията,
никой не излиза.
Бърборят си зли езици
Че дебел е много, - нека!
Но пък стихове различни,
Ваня наизуст си лее:
За Мадрид и за Алтай,
За смелите конници...
И пол’вината клас смятай
са негови поклонници.
Но и Витка, той сред всички
Имаше авторитет:
Витка в трети клас направи
Хидропневмо пистолет
Изпитване зад реката
За момчетата направи -
Стреля пистолет водата
На сто и петдесет метра
И в дворовете околни
Всички дружки и приятели
Се гордеят, че приятеля им
Станал е изобретател.
А на Витка и очите
Да завържеш с шал дебел,
Той с опипване ще може
транзистори да събере.
Конструира и подемник
Със хиляда конски сили
И вмонтира и приемник
Във хладилник марка "ЗИЛ"
Месец нещо майстори
от тенджери и от жици
И веднъж той подари
На училище робот - виж!
Нещо Витка май обърка:
Против закони всякакви
робота с минута по-рано
На урока край звъни;
Още плъзга се по пода
втурва се в класа към Витка...
И често дядо му да идва
в училището викаха.
"Не мога с Витка да се справя
При него е наследственост, -
На него трябва да влияе
Училищна общественост.
Не съм учил в академии -
Вий решете - каза дядото...
Впрочем дядото все нещо
Сам изобретява.
И направиха събрание:
Да мислят взеха, да предлагат.
Как на Витка и на Ваньо
Цял клас да им повлияе...
Ходеше при историк,
Ваньо, - най добър по звание.
В математиката беше
В роля - изоставане.
Той - знаещ по литературата
Тук четворки - ни една,
Но в часове по физкултурата
все на болен се преструва.
А на вси съревнования:
"Кораблев - това е - да!"
А пък Диховичний Ваньо
Беше... фен запален само.
Не четеше Витка книжки,
Откъс и от стих не знае;
Запъва се чете ли, пише
С много, груби грешки
А веднъж пък на урок
Той така изрича!
Уж, че във Владивосток
Волго-Дон протича
Бъркал дати упорито, -
Смял се сам учителя.
Но пък много бързо вижте
умножал, делил той.
* * *
Събрание бе - глъч и шум,
Всеки се перчи само
На две се разделиха, уж
Тъй по-удобно да се карат.
И момичетата там и тук
По равно се разделят -
И подкрепят ту едната те,
Ту страната друга.
Преди в девичия народ
наставаше по бързо мир -
Който там класа им води
Той на тях им е кумир.
Сега две знамена се веят,
Два пътя - и къде да свърнат?
Пълководци - два, велики!
Към кой от тях да се примъкнат?
Изобщо страстите се нажежиха,
Всичко се реши на бързо, -
И приятелки се виждат
В лагери - враждебни, всъщност.
Хорово тез: "Физкултура!"
Но не ги надвиват никак -
Онез крещят: "Литература!"
Тез отново: "Техника!"
"Ванко слаб е, а Витка ловък,
робота сам сглоби".
"А Титов на тренировки
С Пушкин си върви."
Те така и не успяха,
спора да решат със седмици.
Би се събранието цяло
С чанти пълни със учебници
Но, като чуха за Титов,
Се разотидоха по чинове, -
Че след думите на Ваньо
Страстите веднага стихнаха -
И кога кавгата стихна
Всеки да разбира почна
Че са събрани не да викат
А на двама да помогнат.
И измисли как да бъде
Бурното събрание:
Да ги скрепи един към друг -
С цел превъзпитание.
* * *
Витка с Ваньо - какво става,
Тъй и не разбраха.
Но... събранието искаше,
Значи ще се изпълнява.
"Значи, - бягай ти до Химки"
Нареди на Ваньо - Витка.
Ваньо, мокър, зъби стиснал,
Но до в къщи си дотича.
И напразно се надсмя
Кораблев над Ваня:
На Ваньо Витка в къщи даде
Книга за Испания.
Много шум и спор там имаше
Ни да седнеш, ни да легнеш, -
Че отпърво всеки мислеше,
Как другия да преметне.
Ваня само де не плаче:
Ту приседне, ту пък стане,
Ту вземе да реши задача,
Ту с премника се хване!
Но за Витка бе намерил
птици, риби - разни -
Той учи стихове сега
По страници цели!
Веднъж Витка, Ваньо срещна.
Реши да му каже:
"Ванка, забелязах нещо -
Да чета влече ме значи!
Ваньо веднага отвърна:
"Пипни мускул на ръката!
И сега четири пъти
на лоста ще се набера
Добре е, че ме приобщи
Ти мен към атлетиката.
А пък вчера аз получих
"Пет" по аритметиката
И разсмяха се и двама,
И решиха между тях,
Че до гроба са приятели
Изобщо - не разлей вода!
...Може да не е типичен случай
Но почти във всеки двор
И Ваньо Диховичний има,
Има и Витка Корабльов
Такива примери са - маса -
Може в училище да се справят.
Ей що стана в пети "А"!
Как туй ви харесва?
|