Времето поръча го Късмета ни самия,
Доволно футове под кила обещаха,
Небето сподели със океана синевата
Две синеви във хоризонта се сляха.

Наистина ли, морския, пиян простор невиждан
Сроден със планините в безумство, буйство, кроткост:
Сивите гриви на вълните, чисти като сняг по върховете
И впадините между тях са като пропасти!

Службата на стихиите не трае суети,
Към полюси два водят меридиани.
Благословени да са хребетите вечни,
Благословен - Великия океан.

Самия шанс Велик на нас е брат, Вървенето - сестра
Макар че сме за всеки случай разтревожени.
На сушата ни пожелаха късмета да е с нас,
Съзвездия към нас са разположени

Ний всичките - напреднали сме почнали с началото,
И ако някой лош късмет си има -
Ний курса сменяме, вървим на SOS, като във планините - на зов,
На помощ, и прекъсваме изкачване

Службата на стихиите не трае суети,
Към полюси два водят меридиани
Благословени да са хребетите вечни,
Благословен - Великия океан.

Щетите ще пресметнем ний щом бурята премине -
От сивота не, а от сол сме побелели, -
Скъпата, океанската огромната сълза
Лица ни ще измие просветлени...

Върха е взет - клотики1 пробиват небесата!
От небето на земята - само мигновение:
Едва завършил рейса, ние вдигаме платната -
И почваме отново възхождение.

Службата на стихиите не трае суети,
Към полюси два водят меридиани
Благословени да са хребетите вечни
Благословен - Великия океан