От дъски днес сковават масите в двора.
Догде ги покрият - чукат домино.
В май дните по-дълги са от нощи в декември безспорно,
Но време минава - и всичко решено е то.

И виж довоенните лампи се вече загряват.
И от прозорците гледа Москва от високо пленени
А нейде войник още в сърцето като шрапнел, го прорязва
А някъде разузнавачите трябва език да намерят

Ето вече знамената се сменят. И правят колони
На площада паважът е чист като под на паркет.
И все пак на запад вървят и вървят и вървят ешелони,
И на погребения идват жените в тила ето.

Не е пита доволно вода и от извора
Не е купен запас от венчални халки
Всичко смете - поток бе, бедата народна
Който идва, и края му идва накрай.

От стъклата се смъкват кръстовете от ивици хартия.
И завесите долу! Затъмнението е вече ненужно.
А някъде спирт се раздава пред бой от манерки,
Той всичко изгонва - и студа и страха а и чума.

Ето вече очистват от сажди свещите на икони.
И душа и уста - молитви мълвят и стихове.
Но с червения кръст все вървят и вървят ешелоните.
Макар, че по сводките загубите не са тъй големи.

Вече разцъфват навсякъде градините.
И се затопли земята и водите в рова,
И скоро награда за труда на войниците
Възглавка от свежа трева на глава.

Над града вече не се издигат балони,
Млъкнаха и сирените, готвещи се победата да тръбят,
А ротните все пак ще станат, ще станат комбати,
Които все още могат просто да ги убият.

Ето че зазвучаха трофейните акордеони,
Ето чуват се клетви - да живеят в мир и любов и без дългове.
И все пак на запад вървят и вървят и вървят ешелони,
А на нас ни се стори - че съвсем няма останали врагове...