Не ще пиша повести, романи,
Или чета фантастика във ъгъла -
Лежа във стаята на наркомани
Чувствам - сам ще седна на игла.

Някой е лекувал бойни рани.
Някой, тъй, обеспечил тила...
Ех момчета мои наркомани
Оставяйте по-скоро игли!

В душата ми съмнения нахълтват,
В главата ми въпроси се въртят -
Аз лежа във стая де са гълтали,
Смъркали и боцкали се там.

Някой там продупчил си душата.
Някой просто пък останал сам...
Ей момчета, махайте морфина -
Преминете на апоморфин!

Тук пък непознат шизофреник -
Сестрата влюбена е в него тайно
Казва: «Щом пари на мен ми липсват
Аз на капки Зимин ще съм ясно»

Някой там прободе свойта съвест,
Някой в сърце запуши анаша
Ех момчета, за вас трябва повест.
Жалко, повести аз не пиша.

Спешно тук изискват се промени!
Най-веселия ни и той утихна.
Пети ден на някой търсят вени.
Не намират - той от тях отвикна.

Някой даже смъркал кокаин
Казват че е кефът мигновен:
Кой изял кило пък кодеин
И изключи се е за този ден.

Аз обичам гуляйджии, но не пияни,
Аз обичам тъй отчаяни момчета
Аз лежа във стая с наркомани -
Аз какво ли не съм чул във в нея

Някой хвърля кубчета в ръката
Някой дъвче здравия волфрам...
Вий мъката приели доброволно,
Тази песен е написана за вас!