Ако някъде в нощ чужда и непозната
Ти се спънеш и ходиш по края.
Не се крий, не мълчи, а до мен викай само
Твоят глас аз ще чуя, позная.

Може с куршум във гърди, в зряла ръж да лежиш
Потърпи - бързам аз, и умора в краката не зная.
Ще се върнем ний там, де лекуват ни въздух, треви
Само ти не умирай, ти кръвта си задръж само.

Ако коня под теб е - домъкни се, дотичай
Коня път ще намери, буланния1
В тези крайща, винаги бликат кладенци живи
И ще изцелят твойте рани.

Где приятел си ти - под ключ, в дълъг път ли,
На разклони какви, на препятствия или кръстовища?!
Може би уморен си, отпаднал, Заблудил си се много
И обратния път не намираш?

Тук такваз чистота из под снежна река,
Не ще откриеш, по-красива не ще да измислиш.
Тук цветята и храстите и дърветата са - ничии,
Само ний да поискаме - ще са наши.

Ако трудно вървиш, до коляно в калта
И по камъни остри, бос в студена вода,
Напрашен и обветрен, опушен, от огън опален,
Все едно добери се, домъкни се, допълзи.