Витя взе в ръце резачката, -
Тука бързо свикна той.
А далече в ъгъла Иван
Съзря - един бидон голям!

Спомниха си веднага - страшната забрана
Спогледаха се тревожно те:
В този бидон - съмнение няма -
На дядо, боята вълшебна ще е.

Разбира се двамата не се удържаха -
Бе тъй любопитно! Известно е:
Бе забранено... А туй що не трябва -
То винаги е интересно.

Капака на тоз съд отвориха трудно,
Капнаха капка на парче от стъкло
Боята за миг синьо засвети, но
Червена и жълта се стече на доло!

Тогава момчетата зяпват с уста,
Сякаш езици са глътнали, -
И зашеметени от таз красота,
Витка и Ванка замлъкнали,

За да не казват на никой сега
И даже и вид да не дават.
Ваньо закле се и Витка на него
За обидата всичко му казал.

...Дядо съвет във писмо получил:
"Да се успокоите е време!"
Някой там, някъде, взел и решил -
Че детска забава това е.

И обявили това за опасно,
Вредно: не за алхимици е тук!
Цвета трябва да е червен - щом червен е,
Щом е жълт - жълт да бъде, без чудо!

Дядо жалят: виж, свържи се с онзи, -
Може би тоз път ще провърви!... Но
Дядо гневно: "Цял живот излиза -
Времето съм си губил напразно!"

Какво би казал да чуе момчетата?
Ваньо възкликна с вълнение:
"Витка ний апарата ще оцветим
С дядовото изобретение!

Хора всякакви ще викнем да видят, -
Защо да униваме тихомълком! -
Гневен протест в "Пионерска" ще пишем
Или дори в "Комсомолска"!

Така и така, значи, гениалния дядо,
Странни хора не щат да разбират!
Туй не е само на дядо победа!
Вий нашия апарат вижте!..

Тъй се разпали, че само го дръж,
"Хайде ти Ваньо във блатото!
Витка каза. - Ти чертежи сложи
Там на тезгяха за работа!"

Хора, запомняйте този момент:
Тук, в тази, старата, плевня,
Осъществява се експеримент -
Първи пилони са вместени.

Витка и Ваньо умуват над лист,
Пълен със знаци, параболи
Този чертеж как превръща се виж
В първия междузвезден кораб!

* * *
А засега, как сече му главата,
Витка каза на Иван: "Виж така!"
И от строежа бетонобъркачка
В плевнята вмъкват едва.

Не, не е открадната-отвлечена тя е,
Не се притеснявайте - цяла е:
Завърши строежа и тя се търкаля
Четири цели години!

Там - просто гробище от сгънати релси,
И никой не ги съжалява, -
А на момчетата тъй нужна им беше
Тази бетонобъркачка.

"С туй, че бъркалката отмъкнахме, -
Каза Ваньо, ний наистина,
Огромна полза допринесохме
На нашия домоуправител!"

Лозунг в училище вие сте чели:
"Скраб, пионери, събирайте!"
Ей Витка и Ваньо мъкнат два дена
В плевнята стара тръби те.

Витка маневрите там ръководи,
Ваня по навик си вика,
Целия клас две недели им носи
Кибрити и клечки кибритени

Витка главичките им отчупва,
В отделна кутия ги слага, -
На кутията череп той нарисува
С надписа: "Смъртно опасно!"

Виждаха всички, но никой не знаеше,
Какво са започнали двамата, -
Знаеха - те нещо строят, но какво -
Това не разбираха.

Боб Гълъбаря ( с него Витка скаран)
Който живее в съседния двор, -
Цял ден висеше той на оградата,
Чоплеше семки и гледаше много.

Но не разбират, убий ако щеш.
В дупки на плевнята не се и вижда!
Ами ако решат гълъби да гледат
Че това е страшно обидно!

Ако на Борко вземи да отнемеш
Това, че само той гледа -
Ще рухне на Борко властта над хората,
Славата му ще повехне.

Ето изпрати той Володя Сайко,
С брат му и Жилина Светка
Че незабелязано, тайно те
Да разузнаят все нещо

Една привечер тройката тихо
През оградата мина, треперейки
Жилина Светка, голяма страхливка,
Изведнъж викна: "Там нещо гори!"

Вярно на страх са големи очите, -
в миг литнаха като пера
Тези верни приятели Боркови никак
Не оправдаха доверие.

Беше лъжлива таз паника, но, -
Какво ли така ги изплаши?
Просто петно на парчето стъкло
Бляскаше с цветове разни.

Борко изнесе секретна реч, там:
"Добре да обмислим, претеглим -
На големи ще кажем - че искат да палят
Дом осемнайсет десети.

Татко на Борко не хвана му вяра, -
Той бе в поликлиника фелдшер -
Температура, защо ли?, премери
И... забрани да играй до неделя.

Борко не е против - той е добре,
А ей на Иван е задача:
Ваньо все търси кръгло стъкло,
Но всеки ден - неудача.

Витка каза: "Залагам си костите!
Само - за кабел зад прозореца,
Илюминаторите на всички кораби
Трябва кръгли да са и точка!"

Ванко все бягаше, време течеше
С бърз и със верен там курс...
Внезапно стъкло се намери, но беше
Във тоалетна на Курск.

Забранено бе да се вади, но
Ванко си бе комбинатор:
Сутринта в плевнята беше стъклото -
Бъдещия илюминатор.

В бетонобъркачката всички неща
Споени са здраво навеки, -
И е монтиран люлеещ стол там
В командния горен отсек.

Тази бъркалка - за многото хора
желязо е само - на поета
и Витка и Ванко, по своята форма
Приличаше на ракета.

Преди в отвора горе се туряше
За смесване - чакъл и цемент, -
А пък стъклото навреме се случи,
Стъклен стана елемент.

Към люкове стълба от самата земя,
А за таблото командно тогава
използвани девет будилника бяха
Циферблатите им блестяха.

Всички елементи един към друт,
Бяха монтирани право,
Даже брави от прозорци тук
Са монтирани в люкове здраво.

Ракета ще има без разни кавички,
Водопроводни тръби пък под нея
Са заредени кибритната сяра
Дюзи ще бъдат за наш’те момчета,

Вярно едва не се срина плана:
Изведнъж, без съвет да потърси,
Витка поиска да оцвети космоплана
С боя със сребристо сив цвят.

"За да не се забелязва ракетата, -
Кой знай какво там! Ами ако внезапно
Посрещнат ни лошо?!" - Но твърд бе
Витка - пилот и конструктор...

Накратко, възникна огромен скандал
В дружния там колектив.
Боята на дядо Иван защиштава
От всички е тя най красива!

Ние ще кацнем, а ще кажат: "Земляните -
На кораб такъв некрасив?
Ето ти на!" - ще решат венеряните
Че на земята - една сивота e...

Като се върнем - директора Главен,
Може, да ни срещат, да прати
Ний ще му кажем кой какво е направил, -
Премия дядо ще хване!

С тоз аргумент веднага убеди
Витка - Иван Диховичний:
Витка разбира се обичаше дядо, -
Той беше старец отличен.

Край! Всичко става! Блести апарата,
Както дъга се прелива, -
Витка не гласно се хвали, но се радва
Че със Иван съгласи се.

Дори решиха най-труден въпрос: как
Покрив да вдигнат - Строителен кран
Тук ще им трябва, но ей где е ключа.
Тъй са нещата. Веднъж там Иван

Кученце в певнята някак донесе
И на въженце го върза,
Властно каза: "За науката - тоз пес
Ще мине със нас подготовка.

Все пак до целта е - седмица път, -
За да сме за изненади готови,
Да разберем как ли ще се държи
Живия тоз организъм!"

Но организма с лай почна да пречи -
Какви са му мислите тези! -
Тъй, че наложи се месо да му дават
За да седи във ракетата.

С него понесоха мъки големи:
Утре летят, а песа как да прогонят,
Макар че свойта научна задача
Изпълни, но не желай да излезе.

Ваньо го мамеше и със бонбони -
Песа беше от свойта съдба
Предоволен... Тогава предложи
Витка - да вземат и кучето с тях.

Ваньо отвърна: "Искал бих да го вземем -
Песът там ще е забава, -
Не можем живота му ний да рискуваме!" -
Нямаме право морално.

Портиера, добрия чичо Силай
Убедиха те песа да гледа, -
Песа, обиден, дори ги облая!
Но... няма как - утре летят.