"Слушай Ваньо, стига спа!
Договаряхме се за пет. -
И кораба междупланетен
Никой не трябва да чака!

Готово е: два лимона,
Дълъг кабел от телефона,
Компас, кибрит, много хляб и
Голяма карта на небето.

Ваньо слезе от балкона
И спокойно съобщи:
"Вижте корда - от найлон е:
Ще издържи и крокодил.

Не забравяй катастрофи,
Нелек път ни предстои
Йод и бинт и черно кафе -
Че в полета да не заспим...

Кой ще го осъди Витка,
Каже ли - пирон забива:
"Катастрофи не ще има -
Излишно в полета не взимай!"

Ще забележат и родители,
Че кафе, лекарства липсват,
А при старта всеки грам
като десет ще тежи -
И ракетоносители не ще се справят".

Тъй! На работа; Не зяпай!
Какво дърпаш ти? Отваряй!
Ето тихо си отвориха
Дядовата стара плевня.

Без секундичка забавяне -
Всичко проверено точно,
И по план: На трети март в,
Пет и петнайсет - време старта

Знаят те - че там след пуска
Двигателя ще се раздруса.
Претоварване ще има
Трябва да се потърпи.

При старта до шеги не е
Витка влезе пръв през люка, -
Той не яде почти пет дни:
Храна-излишно е тегло.

А пък Ваньо Диховични
Едва влезе, потен цял -
Макар своя личен опит
Му даде Витка - как можа.

Имат чувство непривично,
Но и делото е необично!
Витка борд журнала взе -
и красиво писа:
"Настроение отлично, като цяло!"

Колани стегнаха и след това:
Десет, девет, осем, седем... отброяват.
Чака кораба края на проверката
На бордовите му системи.

Време е! Потрепнаха антените,
И в дома стените затрепериха.
Избухна нещо в мрака там,
И кучетата се разлаяха.

Къщата от гръм потръпна,
Стъкла в прозорците треперят, -
На Витка дядо му - събуди се,
Макар че беше глуховат.

На Ваньо таткото добре си спеше, -
Но скочи и разтри очите:
Какво е туй - в небето ясно,
А буря сякаш че ще има!

"Домоуправителя - где е -
Да го намерят! Да го питат!..
Гледа цял квартал небето,
Но - не вижда нищо в него.

На Ваньо татко му - без страх е
На Ваньо майка му предчувства...
Внезапно - ужас! Иван го няма!
И на Витка дядо му съзира,
Че в постелята не е.

Чуваш само "Ах" и "Ох"
И тревога там настана, -
Дядо му с тез "Ах и Ох" - май,
Оглуша съсвсем накрай.

А в ракетата в туй време
Техните дечица клети
Са пробили атмосферата.
И държат курс към Венера.

И мечтаха: Ако стане -
на нея да се привенерят,
Щяха там да видят много
Удивителни предмети!..

Например щеше се на Ваньо -
Ако точно прилетят,
Щото на Ваньо венеряни
Апарат да подарят -

Неголям, красив и моден,
Като за слънце очила, -
Че да може с тях свободно
Всеки език да чете!

За туй ще им разкаже за морето,
И как лазеха в градината на Евпатория,
Как Витка кихна там,
как пазачът ги уплаши, -
И други смешни някакви истории.

А Витка, щурвала натиснал,
Също време той не пиля, -
Със стиснати здраво очи там,
Представя си друго сега:

...Пътя свърши, всичко в ред е
А след кацането меко -
От вси страни се понасят
Към тях чинийки и летящи.

И оттам кат’ катерици, -
Венеряни! А след туй -
На летящата чиния
С вятър карат ги на път.

А в чиния - кой ранен е, -
Витка веднага реши:
И най - главния венерянин
На Витка мястото отстъпи.

Да управлява не е ново:
Трябва? Всичко, опъни въже!
И болния той веднага
Към поликлиника заведе.

 
 
 
 

Ще гледат скоро телезрители,
Как към Земята бързат победители.
А когато прилетят,
разбира се ще им простят
На Витка - дядо, на Иван - родители.

...Но - какво е, не разбраха? -
Почна да им тропа някой, -
И на мечтатели в кабината,
Спряха изведнъж мечтите им.

Не може да е тъй! Наистина ли
До Венера те пристигнаха?
А може би са заблудени
И случайно прилунени?..

Добре, че всичко е затворено.
А отвънка тропат пак!..
"Витка, изчисли ти орбитата
По скалата координатна!

Че каква е таз планета, -
Летяхме ли и половин час?
Чувай, Витка, че аз нейде
Съм чувал тези гласове...

Нещо трябва да направят:
Да чакат или да се покажат!..
Момчетата отварят люка -
и наоколо те виждат
Наемателите всички и сержанта от милицията

Той каза: "Какъв скандал!
Аз такъв не съм виждал -
В пет и петнайсет - две момчета
Да събудят цял квартал!"

И други татковци и мами -
Всички клатеха глави.
На Ваньо таткото се извиняваше
На Витка дядото не се яви...

Витка мислил: какво стана?
С ракетата - къде е тайната?
И защо не излетя?
Втурна се на Витя дядото.

Как само дядото ругаеше!
"Щом не можеш - не прави!
Щом да летиш си се наканил -
Трябваше да отлетиш!

Как така - гласът е силен, -
И защо, къде сгреши?.."
Само Ваньо Диховични
Знаеше, но си мълчи.

А след два дни, след вечерята,
Причината бе намерена:
Просто Ваньо не бе казал,
че книга взел е той тогава -
И ракетата бе претоварена.

Е приятели решавайте -
Трябва ли да съдим Ваньо ний:
Че "Тримата мускетари" взе
По пътя да ги дочете.

Поспорете, но решете - как?
Витка - благороден момък
След дълги спорове, скандали чак
Взе да чете за мускетарите.

Девизът им "Назад ни крачка!"
Спечели Витка веднага.
Тъй Д’Артанян със свойта шпага
В полза на Ваньо спор решава.

Позамислени момчетата,
Нов, направиха, разчет -
Че и книжки да си вземат
На всеки бъдещ полет те.

Разногласията земни
Успяха да преодолеят
И сега на всяко място
Можеш просто да летиш!

Ще се преборят - без съмнение -
С тегло излишно и с притегляне
Остава само да се чака...
Успехи, ний им пожелаваме
И щастливо връщане очакваме!