Някак във града ни главен,
С куполите златни, знай се
В белокаменни палати
Знаменити във цял свят,
Въплъщаващи епохи
Бродещи актьори-клоуни
които със дела нелоши, -
Се събраха на банкет

За веселие - причини:
Е първо, че е без пари то,
Второ, всеки мъж безспорно
Да покани дама може,
И прегърнал тази дама,
По паркета към бюфета
И без пари - а със билета -
Да се хранят и ядат.

И стоят те на вратата
На приема тоз прекрасен
На дежурство и нащрек са
Тридесет и три юнака
Забава е шум дето има,
Там момчетата отлично
Ръце извиват ама тихо,
И не казват нищо там

Но измамници, ханчуги,
Развратници и скандалджуги
От монголското ни иго
При нас дойдоха във наследство, -
И те във гърба ни идват -
В хор, веднага: Дай Мазина,
Безплатно сьомга дай да има
И Мишел, ти, Пиколи!

...В кръчмата старинна "Каме"
Със селяните момък яде, -
Всички мозъци напъват -
Кой добър е, а кой лош.
Кръчмата кога затвори,
Решиха всички: недопихме, -
И най - трезвия снабдиха
За да примъкне нещо там.

Този момък отначало
Малко в гарата се мярна -
Там милиция тормози
Състрадателни шофьори, -
Той засили се тогава
Към белокаменни палати -
В лапите на тез момчета
Що са на моста над рова.

Под портите непроходими -
Както осъден и на смърт,
И тълпата там най грозна -
Цяла се люлей, бръмчи
Не ще преминеш чак пукни!
Но един акран позна го
"Тоя - с песните - е значи
Пускайте го, нека мине!"

"Не ме бутайте, не мърдам!"
Мисли: Ами ако да изнасям
Не дадат - ще има минус!
Ах! Красавица на пътя!
Но Иван нехай за Дама, -
Да търгуват иска само,
Само да дадат, да дават!
А пък два без десет става.

А в бюфета - много просто:
"Пет четвъртинки, две пол’винки!
Ей ти мамче що се сърдиш!
Ресто можеш да не връщаш!"
Обърнал се - насред зала
Танцувала тази дама:
Блести цяла, сияй цяла, -
Като звезда - вземай не дай!

Из под мишниците падат:
Две "големи" и пет "малки"
( жалко, жалко за децата -
Дето хвърли ги в бедата )
И парчета, като от кошер,
Разлетяха с е наоколо
А пред нея бляска кичур
Като злато на звезда.

Той във въздух към балконите
Късно! И със звън изскочи.
И от сърцата по салона
клапаните затърчаха...
И не като други дами,
С интерес погледна тази, -
Макар, че както писа преса,
Тя бе добра, но бе студена.

И от ревност, оглупели
Бяг към местопрестъпление.
Хора с масивни телосложения,
И запретнати ръкави, -
Но скандал не се получи:
Всеки почна да танцува
Не желаеше скандала
Пред разсъмване Москва.

И задморските ехидни
Казваха: "За срамотите!
Туй е просто несолидно
Глупаво се те държат!"
Негърът на тази новост
Се ухапа той по нокът
В Конго май прието било,
Тъй възторг да изразят...

И услуга му оказа
Оркестъра от уплаха, -
И един към друг ги тласна -
Казват, че било негласно...
Тръгнаха без да докоснат
Любопитни микрофони,
Тъй като нямаше талони
Ще пръснат срещата с коняк

Казват, хората си живеят
В същия тоз Холивуд
И в Париж!.. Но няма ние:
Клюкарите да вдигат шум!
Впрочем, тези, с мене в"Кама"
мъже се оказват, славно:
Без юмруци да размахват,
Тръгнаха с усмивки те.

И в столицата полетяха
Небивали небивалици:
Жени млади - не девици -
Сякаш със пари мърсят, -
Във входове де по е тихо,
И в мансардите до покрива
И в места и по-високи -
Приказките си вървят.