От времето замъкът - срит, увит е и скрит
В нежен пласт от зелени издънки
Но език ще развърже гранит мълчалив -
И студеното минало ще замълви
За походи, за битки, победи.

Тези подвизи времето не е изтрило:
Щом откъснеш му горния пласт
Или за гърлото хванеш го силно -
то свойте тайни ще каже тогаз.

Сто катинара ще паднат, сто окови ще паднат
Сто саксии ще паднат от купа векове,
И ще тръгнат легенди от стиховете стотици
За турнири, обсади и свободни стрелци.

Ти за познати мелодии ухо приготви
И с очи, ти, разбиращи гледай,
Защото любовта си е вечно любов
Даже в бъдеще ваше далечно.

Звънко пука стомана от натиск на меча,
Тетивата от натягане пуши,
Смърт на копията стоеше, утробно ръмжеше,
В калта пада врага, с викове за пощада,
На победителите предал се за милост.

Но не всички, оставайки живи,
Доброта във сърца съхраняват,
Защитили доброто си име.
От лъжата преднамерена на подлеца.

Добре, ако коня е юздата захапал
И ръката на копието по удобно лежи,
Добре, ако знаеш откъде е стрелата,
По лошо е ако подло зад ъгъла бие.

Как при вас с подлеците е? Бият ги? С право!
Вещиците със сборища не ви ли плашат?
Но... нали истина е, че злото наричате зло
Даже там в бъдещето добро, ваше?

И завинаги, и във вси времена
Страхливец, предател - все презрян е,
И врагът си е враг, а война все едно е войната,
И тъмницата тясна, и свободата една -
И винаги и се уповаваме.

Времето тез понятия не изтри,
Трябва само горния пласт да повдигнеш -
И като кръв димяща от гърло
Чувства вечни от нас ще бликнат.

Днес и винаги во веки веков, старина, -
И цената - цена е, и вината - вина,
И винаги е добре, щом честа е спасена.
Щом приятел надеждно ти прикрива гърба.

Чистота, простота вземаме от древността,
Предания, приказки от минало влачим,
Защото доброто си остава добро -
В минало, бъдеще и настояще!