Хвърляй скуката - като семки от диня.
Небето синьо и лек е съня.
Момък имаше кон и съдба своя имаше
Интересна бе тя доде почна война.

А на войната като на война,
А преди нея както преди нея, -
Вред, по вселената една.
Той коня яздеше си смело,
На пролетта във края и, във края.
Последна до войната.

Но мъглите носеха се вече по росата.
Град мина по поля и по мечти.
И мъглите за да се разбягат,
Момъкът там бе нужен именно.

Там - на войната като на война.
А преди нея както преди нея, -
Навред, по вселената една,
Той коня яздеше си смело,
На пролетта във края и, във края
Последна до войната.

От блата ли духна или от килии
Ураган, сняг и град бе поравно.
Ветрове стихват, разбиват, замират
Ветрове парят на момците дланите

Там - на войната като на война
А преди нея както преди нея, -
Навред, по вселената една
Той коня яздеше си смело
На пролетта във края и, във края
Последна до войната.