Обичам те сега
Не тайно и за показ.
Не "след" или "преди" в лъчите ти изгарям.
На сила ли, на смях, Но обичам те сега.
А в предишното не искам, а в бъдеще не зная

В предишното "аз обичах"
от гроба по-печален,
И нежното у мен безкрило е и пари,
Макар, че поета на поетите е казвал:
"Аз ви обичах, любовта ми може..."

Тъй казват за отхвърлен, прецъфтял
В това и жалост има а и снизхождение,
Като към детронирания крал.
Тук съжаление за минало има
Стремеж, но със изгубена стремителност.
И недоверието към "Аз ви обичам".

Обичам те сега
Без загуби и мерки,
Сега е мойто време, не ще прережа вени!
По времето, във бъдеще, сега
Не дишам с минало, за бъдно не бълнувам.

Ще дойда пеш и с плуване,
При теб, глава вземи ми
С вериги на краката и с тежести по пуд1 са
По грешка само ти не ме заставяй,
Че, след "аз обичам" добавил бих "ще бъда"

Горчивина в това "ще бъда" има, доста странно,
Подправен подпис, като червоточина
И люк за отстъпление, запасен,
Без цвят отрова на дъното на чашата
И също като истинска плесница,
Съмнение, във "аз обичам" днес.

А френски сън сънувам
С обилни времена,
Где в бъдеще сгрешено е, а в минало - различно.
На стълб позорен аз съм прикован,
Към бариерата езикова извикан.

О разлика в езиците!
Не е на състояние провал!
Но изход ние двама ще търсим и намерим.
Обичам те и в трудни времена
И в бъдеще, и в минало сегашно!..