Като сигнал за беда, тежки крачки в нощта прозвучаха -
Значи скоро и ние ще си тръгнем и простим и без думи
По девствени пътища конете, конете пребродили,
Неизвестно в какъв край ездачите ще отнесат.

Времето ни е друго, буйно, но щастието както преди търси!
И в преследване ние след него, убягващото, летим.
Само в туй надпрепускване най-добрите приятели губим,
Във галопа не виждаме че редом ги няма другарите.

И още дълго огньовете ще приемаме като пожари ний,
Още дълго зловещо ще ни се струва скърцане на ботуши
За война детските игри ще са с имена-старите,
И хората дълго на свои и чужди делим.

А кога нареве се, кога нагори се и наплаче,
И когато коне уморят се да скачат под нас,
И кога наш’те момичета шинелите сменят за рокли, -
Да не забравим тогава, да не простим и да не губим сега!