Като баласт ни дърпа дъното сякаш
Ний сме крепки и леки като фаланги,
А краката оковани във плавници са
А наш’те тела - в акваланги.

Не просто във бездната скочихме
Стискаме до спазми скули,
Боим се от кесонната болест
И може би малко от акули.

Замъчи ни жажда, вода ли!
Красиво ли? Приказки само!
Тук само опулени риби
в маските ни учудено зяпат.

Ще разберат ли лежащи в постелята?
Ще намерят ли търсещи брод?
Ний до целта трябва да слезем
Там трети наш е без кислород

Ний плачем, макар че мъже сме,
Заседнал бе там сред корали.
Като истински рицар на бездната,
Умря той с открито забрало.

Нека е упорита скалата -
Той направи що може и трябва.
Случая отпразнува победа
Е що, утре ще продължим ний!