Стоеше къщата, на всичките позната,
Още Наполеон я бе заварил,
Но тя определена беше за събаряне
Отдавна жителите бяха я оставили,
Но засега стоеше...
Студено, студено, студено е в къщата.

С параден вход отдавна не отварян,
Прозорците момчета са разбили вече,
Мазилка е нападала навред, -
Но нещо в тази къща си остава
На етажа трети...
Ахкало, охкало, тряскало в къщата

И децата често се оплакваха на мама
И къщата избягваха от тази страна.
Обединяваха се със съседните дворове,
Въоръжени с лостове, лопати,
Там влязаха тълпа.
Портиери, портиери, портиери тихо

Те стоят и недоумяват,
Назад те бързат, без да крият страх, -
Току виж там духа на Наполеон витае
А може би е просто слухова
Халюцинация?
Страшно, страшно, страшно за портиери

Но накрая заповед за къщата излезе
И ей работникът - що къщата събаря, -
С размах удари с тежестта по покрива,
А после кле се, че сякаш той е чул,
Как някой бил застенал.
Жално е, жално е, жално е във къщата

...Не се тресат от страх децата вече
Няма я къщата два века що стоя,
И скоро тук по план за реконструкции
Етажи десетки нагоре ще се вдигнат
Бетон, стъкло, метал...
Забавно, страхотно пъстро ще стане.