Навярно ще загина: очи затварям-виждам.
Навярно ще загина: аз плах съм, след това
Къде съм аз до нея - тя е била в Париж,
И вчера аз узнах - за нея нещо там!

Какви и песни пях за Севера Далечен!
Аз мислех: ей сега - ще минем ний на "ти",
Но аз напразно пях "За земята неутрална"
На нея не и пука - какви са там цветя.

Аз пях тогава още - аз мислех, по е близко -
"За юг" и "Този що е със нея бил преди"...
Но какво и е за мен - Тя във Париж е била,
И сам Марсел Марсо е с нея говорил!

Завода си оставих - макар да бях неправ, аз, -
Над речници заседнах - на съвест и на страх...
Но какво и е за мен-тя вече е в Варшава,
Отново ний говорим на езици различни...

Ще дойде-аз ще кажа по полски: "Моля пани,
Приемай ме такъв, да пея няма вече..."
Но какво е то за нея-тя вече във Иран е,
Разбрах: за нея аз, не мога да успея!

Та тя сега е тук, а утре ще е в Осло...
Попаднах аз в капан, попднах аз в беда!..
Кой с нея е бил преди и тоз кой ще е после, -
Да пробват те сега, аз по добре ще чакам!