Добре, че от рева не се чуваше звук
Че с позора свой бях сам - един на един:
Аз замаях се малко до открития люк
И карабина да стегна забравих.

Помогна ми инструктора - с коляно ме ритна -
тази слабост да преодолея:
За обикновеното наше: "По смело, момче
Ругатнята му сънена взех аз.

Прекъснаха вика ми,
опариха ми бузите
Като студен бръснач
Издигащи потоци.

Звука обратно в дроба ми
пак вкараха с дъха ми
безгрижни са и весели
въздушните потоци.

Аз попаднах в умели и здрави ръце:
Мачкат, мятат ме - правят каквото си искат
И с готовност аз лудите им номера
На шега излълнявам - всичко там.

 
 
 
 

Прекъснаха вика ми,
обръсваха ми бузите
Като студен бръснач
Издигащи потоци.

И кръв ви вкарваха в дроба,
Гъвкави, жестоки,
Невидими насрещните
въздушните потоци.

Но пръстена дръпнах в едно вдъхновение,
Като риза от портата или пък чек,
Това бе в свободно случайното падане -
осемнадесет кратки секунди.

А сега - некрасив съм, гърбат с две гърбици
Във всяка гърбица - спасителна коприна.
Във целта устремен съм и влюбен, и влюбен
В продължителен, неслучаен скок!

И прекъсват те вика ми,
И обръсват мойте бузи
като студен бръснач
издигащи потоци.

И в дроба ми проникват
При вдишване, издишване
Бездушните и вечните
въздушните потоци

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

Безпрецедентен е скок - от дълбини стратосферни
При команда "Тръгни" тръгнах в нищото аз, -
Зад невидима сянка на безлика химера,
За свободното падане - хайде!

Аз ще пронижа таз въздушна памучна тъма,
макар, че падането не е такова
Но и свободно да падаш не трябва-защото,
Ний не падаме във празнота.

И прекъсват те вика ми,
И обръсват мойте бузи
като студен бръснач
издигащи потоци.

Със раници на рамо
срещам - с ръце встрани -
Правите, безупречни,
въздушните потоци.

В ушите влиза вятърът и шепне неприлично:
"Пръстена недей дърпа-скоро леко ще стане..."
До земята триста метра - сега ще е късно!
Лъже вятъра, сигурно лъже!

Колани дърпат нагоре, изстрел куполен-стоп!
И сякаш ги нямаше тези минути.
Няма свободно падане от високото, но затуй
си свободен да разтвориш паращута!

Те бузите охлаждат
клепачите отварят
Изпълнени потоците са
със грижа за човека!

Печално гледам горе аз -
там звездите са самотни -
И пия хоризонталните
въздушните потоци