Израснах със лице и ръст аз -
Родители - благодаря вам,
Добре съм с хората - не мънкам, не притискам,
Аз гръб не сгъвам - ходя прав,
Не пука ми, живея само,
И на главата аз с ръце помагах силно...

Но с донос бях наклеветен, а -
Тук петстотин и наши няма, -
Тук офис с надпис: "Цени време"
Без сол направо си ядат,
Как падне слагат там печат,
Във плик поставят и изпращат на адрес.

А после - сметки, после в къщи
С години седем зад гърба, -
Висят годините - ни хвърляш, ни продаваш
Но началник там попаднах,
Който нае ме, много здраво -
И за Урал машини аз подкарах.

И пътя, а във пътя МАЗ,
Затънал до уши във кал
В кабина - тъмно, трети час партньор мълчи, -
Да бе крещял, тъй зло набира -
Назад, напред, петстотин има,
А "Танц със саби"1 чука той с зъби!

Маршрута знаехме ний двама,
Че МАЗ-ът на строеж го чакат, -
А наш’та работа - седни, тръгни - пък нощ, сред нощ!
Е трябва - навръх Нова година
Назад, напред, петстотин има,
Напразни всичките сигнали - виелица и помощ няма!

А той "Мотора да гасим, -
Тоз МАЗ огън да го гори!"
Ти виждаш сам - тук нищо не ще хванем.
Ти виждаш сам - петстотин тук са,
А през нощта - ще донесе, -
Ще заравни, така, че погребение не трябва!...

Аз отговарям: "Стига стена"
Той гаечния ключ поема,
И вълчо гледа (обичайно той е лют), -
А какво му е - във кръг петстотин
И който преживее още,
Той ще докаже кой е прав, кога е нужно!

За мен бе повече от род -
Ядеше от дланта ми той, -
А тука гледаш го в очи - и хлад струи.
А какво му е - във кръг петстотин
И кой там ще разбира после,
Че е забравил аз какъв съм му и той на мен!

Встрани той някъде замина.
Аз пуснах го, прилегнах тихо
Сънувах сън за "веселия" ни обрат:
Че уж отново в кръг петстотин,
Аз търся изход от врата, -
Но нямо го, а само вход, и то - не тоз.

...А края прост: Влекач дойде,
А с него лекар и въже,
И МАЗ-а стигна там където беше нужен, -
И той, треперещ цял, дойде...
А пак ни чака курс далечен, -
Аз зло не помня - ще го взема с мене пак.