Какъв дом е стихнал,
във мрак потопен,
На седем зли стихийни
Хитри ветрове.

С всичките прозорци
става на дере,
А с вратите си -
на път удобен е?

Ох уморен, уморен, - а разпрегнах конете.
Ей, някой тук жив, излез, помогнете!
Никой-сянка там само мярна се в коридора
И лешояда се спуска и кръгове свива още.

В дома влизаш как
сякаш в кръчма пак.
А народеца -
всеки трети - враг.

Скули свиват се,
Гост неканен е!
В ъгъла икони -
И неизправени.

И започна неясен, странен разговор чак,
Някой там стене песен и измъчва китара
И момче със припадък - слабоумен, крадец
Под покривката тайно нож показа ми там.

"Кой ще каже, кой -
какъв е този дом,
в тъмнина - защо е.
Колиба чумна той?

Светлина угасна
Въздух се изля.
Или да живейте
забравили сте а?

С врати разтворени, а души заключени.
Кой стопанин тук е? - вино да даде"
Отговарят ми: "Сигурно бил си дълго на път -
И хората си забравил, - ние все тъй живеем!

Ний ядем, треви,
на киселец от век
Вкисват се души,
И пъпчасваме,

Още със вино
Много се тешат -
и разбиват дом,
Бият, бесят се."

"Уморих си конете - и избягах от вълци.
Покажете ми място, дето лампи блестят
Покажете ми място, каквото съм търсил, -
Гдето пеят, не стенат, гдето пода е прав."

"За такива къщи
Не сме чували.
Живот дълъг в тъмно -
сме привиквали -

Ний от времето -
В зло и шепот сме,
Под иконите
В черни сажди виж".

И от смрадта, где иконите криво висят,
Аз с глава изумена, гонех, хвърлил камшик.
Къде носят конете и где гледат очи.
И къде хора живеят, и - как живеят нали.

...Колко потънаха,
колко затихнаха!
Живота хвърля ме -
не дохвърли никак.

Може би за вас
пях неумело аз,
Очите черни, а
покривката е бяла?!