Реални сънища с бълнуване се смесват
По чудно е от стара детска приказка
Красива източна легенда
За езеро на хълмаи за басейн от сто лакти.
И който гмурне се в студеният басейн,
Ще събере черупките по дъното слепени, -
Ни заговор, ни смърт ще го докоснат;
А кой потъне - ще намери покой и тишина.
Ех ботушите износени... С походка непохватна
Ще протропам по пътечката до каменните знаци,
От дъно на заветни чаши аз ще отскубна и изстържа -
За обици за тебе мила, а ако щеш - и пръстен!
Аз от поклона нисък до земята
Не ще откажа, макар, че гръб не свивам.
Родил съм се във риза от найлон аз -
На копринена, на тънка не съм искал.
Благодаря и за добрата дума:
Нося я - не пазя я, не крия я в скривалища,
От нея лесно кръвта се изпира,
Не къса се, дори и от вратата закачена - няма начин!
На знаците изкачвам се, на хълма крадешком,
Надниквам в езерното дъно при блясъка на мълния,
От дълбините аз черупки, като кражба ловко хващам -
На теб за огърлица, каква царици имат
Праша по сухото, по гъстото потропвам,
Понякога аз спускам се по ножа...
Говорят ми, че се търкалям все по ниско,
А макар и долу, ниво поддържам аз!
Напред живота е - една част изживяна,
Отивам дето искам: - във кули и във кофи.
Роден във риза - бог ще ти помогне,
Макар и нащ, макар и удегейски - стар Сангия-мама!
Делата ми любезни, ще ви покрия с шапка,
Аз ще достигна, допълзя до безбожни граници.
Не взел вълшебни черупки - звезди небесни ще изстържа,
Диамантени, големи като на цариците!
Звездите бих аз сложил във позлатено блюдо,
Така, че с тях ще съкратите века,
Но ей бедата - хората грижливи
Казаха те: "Звездите от небето не достигат!"
Гмуркащите за раковини - те се давят.
Но кой е в риза - какво му е затвор или торба:
С глава се хвърлям във синия басейн -
При себе си вземи ме, не отлагай Сангия-мама!...
Но дотогава, душо моя, по страните на Муравия
Ще се повозим и боговете ще почакат - ще забавят
Ний в камъче крайбрежно, в пътечки с чакъл бял
Пара метална ще оставим, ще стъпчем - и назад.
А спомняш ли си скъпа моя, във дните наши летни
Монети хвърляхме в морето - сама ти пожела?...
Тъй може би и в езерото черупките заветни
Е хвърлил бог за вярност - сам Сангия-мама?
|