Открити врати са
На болници, полиция,
До край е натегната нишка,
Френските демони
Глупаци големи са,
Но също летене умеят.

Аз точно съм го наследил,
Последствия предвижам:
Мен днеска демон ме е водил
По града Париж-а,

Той пъшка: "чаша ти изпий"
Китарите послушай!"
Помъкна ме по руски кръчми,
Там - българи, унгарци.

Аз - към природа, към гора,
Трева, вода аз исках,
Но беше френски демон той:
Природа не обича.

Ний - като от затвор бегали,
Води - където искаш.
Пихме и изтрезнявахме
Винаги поредно.

А мой приятел - гений вечно
Безумец и прахосник, -
Кога в съзнание си беше,
демона куц яздеше.

За трезвост, влизаше под душа,
Унищожаващ вялост, -
И демона на души руски
Да погуби не успяваше.

А туй, другаря що направи, -
От Бог, а не от демон,
Той бе от едрото брашно,
Сурово бе замесен.

Не можеш да го преобърнеш
Ни с остро нито с тежко,
Макар че беше ограден
С ограда той враждебна.

За пияните ни умове да пием
Бе работа на кръв.
Което казвахме си ний
И вярно и погрешно!

Скъса се нишката - и тръгна!
Спасявайте ни кожите!
Болници плакаха за нас,
И префектури също.

Към демона пълзяхме в робство,
Под танкове - с гранати,
Блестяха сълзите на пода,
В тях франковете избеляха.

Пяха ни цигани за шала
И люлееха цигулки,
Вливаха в нас копнеж - тъга
До гърло е тъгата.

Веч’ влага от уши се лей,
Все - глупости, по-глупаво от глупост,
Но цигулките отново тази измет
Затъпкваха в душите.

Арменци с гривни, обеци
С хайвер се хранят нейде,
А приятел мой с ботуши черни
Със пистолет гърмеше.

Жили подуват се и в кръв
Сгъстяват се съсиреци,
И демонът седящ насреща,
Хихикаше по френски

Всичко в живот е суета!
Заплюйте префектурата!
Приятел мой подписвал сметката
И раздаваше купюри.

Открити врати са
На болници, полиция,
До край натегната е нишка,
Френските демони
Глупаци големи са,
Но също летене умеят.