Блесна изгрева по очите ни като бръснач,
И щракат затвори като вълшебен сезам.
Дойдоха стрелци на спомени леки,
От реката прогнила водни кончета идват!
И забавата тръгна - в две ръце, в две ръце!

Легнахме по корем ний и скрихме зъби.
Даже тоз що се гмуркаше под флагчета и,
Вълчи ями усещаше с лапите сам:
Този който куршум не го стигна дори,
Също в страх се възпря и полегна във слабост.

Не съм чувал живота да се усмихва на вълк:
Напразно обичаме го, едностранно е.
Ей, смъртта има красива широка усмивка
И зъби има - здрави и силни.

Ний усмивката вълча ще дадем на врага
Псетата още с незащитен врат са!
Но на татуирания сняг със кръвта
Подписа ни: не сме вече вълци!

Ний пълзим, като кучета опашки прибрали,
Към небето удивени муцуни издигат
От небето възмездие ли над нас се излива,
Или край на света - и в мозъците е криво...
Само биха ни в ръст от водни кончета от желязо.

С кръв намокрени бяхме след оловния дъжд -
И смирени решихме: все едно няма път!
Със горещи кореми ний топиме снега.
Туй клане го започна не Бог, а човек:
Отлитащите - във полет, бягащите - във бяг.

Стадо псета, с глутницата ми не вързвай се ти
В равна схватка - успеха със нас е.
Вълци сме - и добър е наш вълчи живот!
Вий сте кучета - и смъртта вие кучешка!

Ще се усмихнем със вълча умивка на враг,
От корен да пресечем слуховете.
Но на татуирания сняг със кръвта
Подписа ни: Не сме вече вълци!

Към гората - там поне ще запазя аз някой от вас!
Към гората, вълци - по трудно убиват във бяг!
Преместете крака, спасете вълчетата!
Бързам аз пред очите на полупияни стрелци
И извиквам заблудени, на вълци души.

Тези, що живи са - скрити на оня бряг.
Какво мога аз сам? Нищо не мога!
Очите отказват, усет се притъпи...
Где сте вълци, стари зверове горски,
Где си ти, мойто племе със жълти очи?!

...Аз съм жив, но сега обкръжават ме те
Животни, вълчи не знаещи викове.
Туй са псета, далечни роднини са те
Ний преди тях за плячка ги имахме.

Аз усмихвам се с вълча усмивка на враг.
Оголвам си гнилите зъби.
А на татуирания на сняг със кръвта ни
Топи се подпис: Ний не сме вече вълци!