На мен кат’ камък скръб виси, и дърпа ме в дълбоко.
Днес защо ли всяка дума наранява болно?
Просто нейде близо, цигански, спря, табор
И тревожат вечер, те душата.

И като струни тополите пеят.
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!
И като гитара звучи земята ето.
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!

Мъката в река ще давя, нощта ще открадна -
Огньове в степта горят и пламъка ме мами.
Душата си и ризата - ще скъсам на парчета,
Вий цигани ми помогнете само!

Няма да ме дочакаш бесило!
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!
Песен, лей се като дъжд на открито!
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!

Всички спящи струни в мен, пак ше се разбудят,
Всички бурени прорасли - да разцъфнат в цвят!
Добрите хора ще простят, а злите да ме хулят:
Аз, цигани, със вас ще заживея...

Ох, до петак аз днес ще се пропия!
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!
Нека циганка пей ми, немирна.
Ла-ла-ла-ла, ла-ла, ла-ла-ла-ла!