В резерват един (кой - забравих аз)
Там живял козел с рога дълги бил
С вълците живял - по вълчи не ръмжал
Кози песнички само той си блял

Той тревица си пасял и корема му растял,
и не чували от него лоша дума
Била ползата от него - като мляко от козел
Но вреда от него нямало е никак.

На поле живял, до една река
без да влиза във чужди владения,
Но забелязали скромния козел,
И избрали - козел за отпускане

Там Мечока бил тарикат - готов
да измами някого той по мечешки.
Хващат те козела, водят го и бой
По рогата му и навсякъде

На насилието никога не се е противил
Боя си търпял той весело и гордо
И Мечока: ”Аз момчета горд съм с тоз козел.
Героична личност със муцуна козя”

Много пазен бил - като наследник чак
Даже заповед в гората се чула
Забранява се резервата там
да напуска козелът за отпускане.

А Козела скачал все като козел
Но започнал тихомълком да хитрее
И брадата си вързал той веднъж
И от храстите, Вълка - „гад” нарекъл

А кога веднъж поредното отпускане било,
за това, че вълците изяли нещо
Той уж случайно там по мечешки малко заревал
Ама кой тогаз това да забележи.

И додето зверовете си се биели сред тях
всички стигнали до съгласие
че по скъп от всички зверове в леса
е козелът за наказание

Чу това Козела и станала тя...
„Ей кафяви, - крещял, ей вий шарени!
Ще ви взема аз вълчата храна
А и мечите привилегии.

„Козя мутра” вий ще видите наистина сега
Ще ви наредя аз всички тука
На рогата ще ви вдигна, на парчета разнеса
И така и по света ще се прочуя.”

Не един от вас ще лежи в калта
Тъй ще пукнете и без прошка вий.
Греховете кой ще плаща-ще решавам аз!
Аз козелът съм за отпускане!

В резерват един (кой - забравих аз).
Този Козел не бил както преди.
С вълците живял като вълк ръмжал,
и ревял сега той по мечешки.