Всички трябва до един
Числа до цифра пет да знаят,
Па макар за туй нали
Знаците да различават

Някой в къщи си дошъл,
И очи не смей да вдигне:
Това - веднъж, това е - кол,
Това е единица.

И пристъпил праг едва,
Почват да го хокат:
Значи „чифт”, това е две
Или просто двойка.

Ей, веднъж, после пак!
Една главата е у нас,
А на тази ни глава -
Две уши с две мисли са,

Ето дразни се народа
И се смее глухо:
„Вижте ето идва тука
Главата двууха!
Ех глава, глава, глава - триуха!”

Напред да гледаш е добре!
Но първо трябва ти да знаеш
Точно началното броене:
Едно, две, три, четири, пет

Отговаряш как да е,
На дъската тежко дишаш,
И тромбак, и тромбак -
С минус и на релси!

Стих рецитираш наизуст,
Но май скоропоговорка -
Тряс! - и четири, - е нека!
Твърда е четворка!

Ех, едно и две и три!
На бас се хванаха,
Тройкаджията минават
С чет’ри показателя!

Ей четворкаджия бяга
От пух по-леко, бърза,
Отзад сумти пък тройкаджия
Главата - триуха
Глава, глава, глава - триуха!..

До милиона е далече,
Но първо трябва ти да знаеш
Туй, що просто е и леко:
Едно, две, три, четири, пет...

Петица има - но не е тя,
с чертичка ако мръдна, -
Чертата таз - не е черта:
Това е минус просто.

Аз от минуси се плаша
да ги поправя бързам -
Щом зачеркна - плюс то става:
Плюсче си е кръста.

Ех, веднъж, после пак!
Имаме петичка в нас.
Ръце - две, крака - две,

                             Много мисли във главата!
Не се дразнят хората -
Дух сега не им достига,
И никой няма там да каже:
„Глава - двууха
Глава, глава, глава - двууха”