Някак във гората шумна
По влажни клони и хралупи
И по дупките борсучи
Ний скучаем и се чудим.
Та що седим кат’ заковани,
Скука и тъга да всяваме?
Я момчета да излезем,
И весело да полудеем!
Ний - момчета бити сме,
Печени и учени нали?
Във блатата мити и,
във басейни киснали.
Някак във гората шумна
Нещо все ще ни сe случи.
Млад юнак ще си намерим,
И гъделичкаме безмерно!
Вода в реката ще размътим.
На храсти кости ще разхвърлим,
Шеги скандални ще успеем,
Весело ще си лудеем
Воден дух и таласъми,
със душите им нахални!
Вашата работа - пеша е,
със конете пък е наша.
- Първи Славей във района -
Безразсъден тъй си ходя.
А с таквиз слуги съм аз, на
Че и на мен е страшно още.
С върколаци не ще свикна -
Тъй са хитри тез момчета!
И сам аз като свирна, викна -
Слиза чак в пета душата!
Нямам страх от тъги нови,
Щом русалчици ще има
Излизайте, кикимори
Да си поиграем в жмичка!
- Я ръкави да навием,
Пътник в тъмното ще видим,
Свалим - във пясъка забием,
Наругаем и пребием!
Търговецо, не чакай помощ -
От гъсталака ще изскочим
И на пътя голям точно
ще безобразничим свободно!
Напразно нас ни клеветите,
Вий умници речовити,
Всичко по път на зли сили,
Даже съвестта е чиста.
|