Излез, посвещавам ти аз серенада!
Кой още на теб серенада ще свирка?
Денонощия мога подред - доде падна, -
Ако музата ме посети и поискам.

Аз все още сега се щегувам, палувам -
Аз сега не приличам на себе си:
Аз обида понасям, но когато избухна
Аз дворец ще подрежа, подпаля и срина, -
Ако ти на балкон не излезеш!

Ти отговори ми съвсем откровено -
На разбойник душа не терзай!
О излез, излез, излез, Аграфена,
Чуй серенадата за любовта

Эй-ей-ей, трали-вали1!
Ако красивата девица във мазе живурка,
Аз бих тогава на колене
до прозорчето приседнал, -
И до сутринта там щяхме да си гукаме!

В горските ми складове - има много стоки,
Две уютни са хралупи, три пънчета гнили...
С какво Груня, аз за теб не съм двойка,
С какво Феня2, аз за теб не съм жених?!

Аз така те обичам, че нощем не спя,
Съхна от мъка виждат ме всички.
И гласа си загубих - и хриптя и шептя.
Ох, ще стане бела - себе си ще убия, -
Ала ще те открадна, ще те отведа!

Аз твоите женихи - през коляно!
Ще измърся на татко ти кръвта!
О, излез, излез, излез ти Аграфена, -
О, не съсипвай разбойническа кръв!

Эй-ей-ей, трали-вали!
Ако красивата девица живееше в мазе
Аз бих тогава на колене
до прозорчето приседнал, -
и до сутринта там щяхме да си гукаме!

Тъй че ха, Аграфенушка, сватба да вдигнем -
Аз - нечиста съм сила, но със чиста душа!
Аз по дяволи кучи (извинете ме всички),
Зарад тебе оставям грабежа сега!

Аз с трели ще те залея и дар ще ти купя,
На поклон ще поканя другари;
Аз ще те напоя, тебе аз ще те нахраня
Момчета на сватбата по рубла ще дават, -
Само ти на балкон се показвай!

Отговаряй сериозно, моля искрено,
Та славеите знаят, «се ла ви»3 - но
Та излез, дявол взел, Аграфена, -
любов пламенна не давай да гасне!

В темето ми и във слепоочия -
Една мечта: красота да излезе, -
Ще застана аз на пръстите тези
И във захарни устни целуна!

Эй-ей-ей, трали-вали!
Ако красивата девица живееше в мазе
Аз бих тогава на колене
до прозорчето приседнал, -
и до сутринта там щяхме да си гукаме!