Там при съседи - пир планински,
И госта - твърд е и налят,
А хазяйката - тръба отливна
Във изба слиза:
И в катинар ключа се пъхва
И от там кльопачка се измъква;
И с тяга печката изпъква
И вентилатор има.

А пък при мен - едни проблеми:
И в градините ми не се ражда И моите животни - слаби
И дим от печка - лоша тяга,
И буза настрана ме води.

Там у съседа месо в бульона
На селото хрущяли хруска,
И щерка-булка в пъпки цяла
И значи била е узряла.
Сгледата, май че, тъй, при тях
За 100 рубли едните гости,
И даже и женихът слаб
И пей и скача.

А моите псета, на верига, избесняха
и посред нощ на вой, им лая стана,
А вече минали мазоли пак ми стават
От тропане по пустата ми стая

Ох, у съседа бързо пият!
Що да не пият, като дават?
И що да не пеят, като е удобно
И не е скъпо?
А тук жена, виж, ще ражда скоро,
И гладни гъски цяло ято...
Не в гъски работата е изцяло
А всичко не е както трябва.

И призраци ми се явиха,
Аз всякак гоня ги - те пак,
И в кофти място имам пришка
За оран - а ни да седна, ни да стана.

Съседа, малкия изпрати
От него ме извика той,
Е аз, разбира се, отказах,
А пък - отново, той.
Той сигур литър е огрял
А разбира се, и по - любезно...
И аз отидох - попих, поядох.
Не стана ми по-леко.

И на веселбата във разгара,
на жениха във ухо пошепнах
И сякаш го издуха вятър,
а горе булката ридае вече.

Съсед крещи, Че той народ е,
Основния закон следи:
Че кой не яде, той и не пие
И впрочем пийна си дори.
Веднага скачат от места,
Но влиза малкия с поправка:
«Кой не работи - той не хапва,
Нещо си объркал тате»

А аз седях със мазна тройка,
Че утре махмурлук да гоня,
С вехта хармоничка в прегръдка
Мен ме поканиха за нея.

Съседа втори литър глътна
И се унесе и порасна
Поиска той да му попея
Нали не ме поил напразно?!
Мен хванаха ме за страните
Две здравички момченца
«Свири мръсник, - ми викат, пей, ти
Дорде си читав!

Веселието връх достига.
И булката пий тайно бира
И аз запях за дните свидни
«Кога служител аз на поща се намирах»

След туй пък бе чорба от риба
И карантия там със сос,
А после хванаха жениха
И биха - дълго беше то,
После танцуваха в колиба,
После се биха не от злоба,
И всичкото добро що имаха
Те доизбиха.

А стенех в ъгъла, блатняк пих
Намръщен и с ръце на кръста
И мислех си: а с кой ще пия утре
От тез, с които пия аз сега?!

Там сутрин винаги е мирно,
Зад бузата - от хляб среда,
И препиване без махмурлии
Храни - обилни,
Никой не лае във сърцата,
Кученце броди на веранда,
Печката - в сини плочки цяла
И тяга има.

А пък при мен и в ясно време
Мъгла, в душата що гори.
Вода, аз, кладенчова пия,
Хармоничка поправям, а жена пищи.