Тук елховите клони от тежест трептят, тук птиците викат тревожно - живееш в омагьосана, дива гора, да избягаш от там невъзможно е. Нека съхнат череши от вятъра бели, от дъжда да опада люляка, - все едно, аз оттук ще те взема с мене във дворец, дето свирят на лютня. Твоят свят магьосници за хиляда лета от света и от мене укриха, - и ти мислиш, че няма по-прекрасна гора от леса омагьосан и стихнал. Нека сутрин да нямат листата роса, да е в свада луната с небето, - все едно, аз оттук ще те взема сега в светла кула с балкон над морето! В кой ден ще се случи, и в колко часа ще тръгнеш към мен предпазливо, кога на ръцете си ще те отнеса, там дето не ще те открият? Ще те открадна, ако ти е по душа, мигар сили пилял съм напразно!? Съгласи се, дори и в колиба, на рай, щом дворецът зает е отдавна.
© Татяна Любенова. Превод, 2015