Очевидно трънче остро
Във душата му се втъкна
Напразно тръгна от колхоза -
Сам по - лошо ще му бъде.

Че нали не село
До тук го е довело.

* * *
Фуния за властта - за всеки
Щеше в дупки той да крие,
А особено пък - Живи, -
Само че с ръце не стига!

Черен Гарван, що се виеш
Ти над Живата глава?
Пашка - Гарван, смях напразен:
Твой Лисапед - не е сега!

А през село някак
назад за Пашка няма!

* * *
Мотяков, тоз силен глас
Не от век, не от година, -
Тънък косъм е този глас
скъсва се веднъж и стига!

Е как наше село
И не туй е понесло!

* * *
Дълъг Петьо в селсъвета -
Като Господ на небето, -
Добре е Петьовците тези
Дълго време да живеят!

Е, а в наше село
Гузенков заседна.

* * *
Много Федка възгордя се,
и взискателен е много:
От небето Ангел слезе -
Той и ангела прогони!

Идва във селото наше
Ангел, рядко, зъл късмет!

* * *
Ей, кого там са пребили?
Кой там ходи без рога?
Мотяков е поотрязан, -
И без рога е Мотяков!

Тъй е бягал той през село -
Че чак загуби две кила!

* * *
Без хора а и без заплати
Фомич, до къде ще стигнеш?!
Знай - дойде ли то до писалка,
От мъка водка ще запиеш!

Наш’то село знае
Какво с такива става!

* * *
Настрада се сам във килия,
Завъртя се - блуден син, -
Той ли - на съдбата точка
Или съдбата - нож в гърба.

Каквото прави - като на зло,
Завъртя, замете го.

* * *
Клас от бягството израсна
На несгодите против
Той промъкна се, избяга -
И се върна в колектив.

Ей как наше село
Пак своя член намери!

* * *
Стига чупиме рога, като крави,
Презавинтваме, прегъваме, значи, -
Не ли - Гузенков със Мотяков
Кукиш ний ще ви покажем!