В пристанище не влизат, параходи
Във лед като стъкло е тук вода.
По цялата планета време - лошо
Застуди се цялата земя.

Падна сняг на екватора,
За голи негри - беда!
В жили като в радиатори,
Изстива кръв, не вода.

Яростно в Истанбул ругаеше
Набор на Ной, не на себе си, -
Не си спомни, както той щеше,
Пролет такава студена.

А във южна Италия -
Като никога снежно,
И оковани са талии
В окови те ледени.

Викат от веранда истерици:
Значи с право е студа за вас,
Замръзнали са вашите душици,
Всички ще замръзнете по дявола!

На душата ми тъжно е,
Като от щедрост царска:
Нейде - нещо е сбъркано,
Нещо там пък обратно.