Ето тя, ето тя -
На душа дълбината.
Тук сърцата ни плуват, в едно, -
И е време да сложим завеса.

Нека в нашето минало странни хора да ровят,
И да сметнат, зестрата цяла, що струва, -
Цената отдавна се знае
И за двама е внесена тя.
Една любовта е, любовта е една.

Студена, студена е
Белотата на голи стени, -
Но като едно бият двете сърца,
Топлят и - отворете прозорец.

Но цветя да дарява, тъй просто без повод, престана,
Всяка жена във кафето сега за по-добра смята.
И тя се усмихва,
През прозорец на хора случайни.
И привиква да заспива сама.