Аз в стиховете малко казвам, в тях да обясниш не всяко нещо можеш... Заченат съм тъй както трябва, в грях - със пот и нерви в първобрачно ложе. С изкачването, знаех, по-жесток и твърд човекът става, и спокойно отивах аз към своя трон висок и вършех всичко като принц - достойно.                                                                 Глупеейки, аз ставах прозорлив, но не прозрях домашните интриги. Не ми хареса този век фалшив и хората му. И зачетох книги. И като паяк моят жаден ум постигна всичко-устрем и забрава, но нужен ли е книжният триумф, когато всичко го опровергава... С приятелите скъсах. Изумен разбрах - и Ариадна има схема. "Да бъдеш-или не" - това за мен бе най-неразрешимата дилема. Но вечно е това море от гнет. Стрелите ни към него-празна врява. И то на този наш въпрос превзет все отговори призрачни отсява.         Животът ме спои в нетрайна сплав, разливах се, преди да съм застинал. Бях като всички смел, но твърде слаб пред чувството за мъст - като мнозина.         И аз презрях насилието. Аз - принц Хамлет - плюх на датската корона. Но в техните очи бях луд за власт - убивах претендентите за трона. Прозрението е болезнен вик. Смъртта е в нас. И ние с всички сили преплитаме за отговор език, без нужния въпрос да сме открили.
© ?. Превод, ?