Иззад планини, откъде аз не знам,
Той пристигна на бяла камила,
Той вървеше в задъхващ се град -
И него хората там го откриха.

И тълпата посредствени хора
Със живота безгрижен, несигурен
Порази със спокойна и странна
И така неразбрана усмивка.

Сякаш знаеше нещо заветно
Сякаш чул бе нещо най - вечно
Сякаш беше видял най - светлото
Сякаш чувстваше всичко безкрайно.

И вбеси той тълпа ресторантска,
Със живота и здрав и несигурен.
Туй, че той се усмихва със странна
И така неразбрана усмивка.

И развенчани са всички герои,
те със мисли престъпни излязоха.
А жените красиви се оказаха
И студени, а и непристъпни.

И замоли тълпата посредствена -
Тази маса сива, бездушна, -
Да им каже това най - важното,
И да им разкрие това най-нужното.

И, забравяйки отчаяно минало,
На свойто място е всичко отново:
Той каза им трите най - нежни -
И отдавна забравени думи.