В света ни малки хора ходят, 
живеят си на вноски -
И добри и лоши са 
на дребно и на едро,

Добрите знам по слабо аз:
Крила те май си имат.
Със лошите дори дружа:
Оръжие те искат.
Оръжие, оръжие, за сила!

Големи хора - туз и крез -
Страст към ракети имат
А малките - къде са без
Оръжие да стискат?

Я виж го тоз безделник -
Във джоба няма грош
Но кукиш в джоба има
той - зареден пищов.

И за вечеря мисли
от сутринта готов.
А сакенцето изпънато
Стърчи на него то.

И с него аз охотно
си ходя вечерта,
И стискам палци потни
На спусъка сега.

Аз - целеустремен и деловит,
Опушен, подкован, подпийнал.

Ей, вий, що зяпнали сте? 
Не съм май инвалид.
Да си намокря гърлото - 
и за човек ще мина.

Вървете си несръчно вий,
С мен кашата да тровите.
Веднага след вечерята
Ще пея за оръжие
Оръжие, балада за оръжие

Голям играч с ръст на джудже,
Със картите се бори.
Блъфират яко и основно
Ва-банк, големи хора.

Играят си със бомби -
У нас такива няма,
Та ний сме хора скромни:
И пистолет ни трябва.

И ето в джоба купения
Привичен пистолет
И острия излюспен
Познатия стилет.

И бързат в ужас хорица
По вярната страна
А ний все във оръжие
Вървим си по страната.

Попаднали по дулото лица,
Я към стената! Стой! Не мърдай там!

Напразно по аптеки 
за забрава момко тичаш!
Поне купи си брадва - 
и ти човек си ставаш!

Навън ше се обърна целия
И истината голичка
Аз не по-зле ще ви изпея
За милото оръжие,
Оръжие, оръжие, балада за оръжие

Бельо да купя долно?
По дяволите в него!
Купете огнестрелно -
Зад ъгъла надесно.

Е започнете! Хайде!
Учете се да стреляте!
Във пресата оръжие -
сега на всеки ред!

Ей сладко подлъжичката,
Ей горчи ти във душата:
Утрепаха художниче
За фунт хартия само.

Ха! До насита стреляйте!
По хора, котенца, кутрета,
Проджбата им слава богу,
не ще я скоро забранят.

Догде забрана за оръжието няма -
Не бойте се, светът във ред е само!

 
 
 
 

Не страшна без оръжие е зъбата баракуда
Големия и без оръжие Голям е - за утеха
А мъничките хора без оръжие - какво са,
Всички мънички хора - без оръжие - те цел са.

Големите - по слон гърмят,
И тигри те преследват.
А аз, а вий - къде сме ний
С таквиз игри - майтапи!

Нека с големите неща
Големи хора си играят
Един с "пантери" си игра
Други - ще доиграят...

Във джоба съ с "пищовче" сме -
Мъничко е и ново то
Възглавничка ни е земя,
Постелката ни пухена.

Кръвта ни рядка и престъпна
Тупти във слепоочие
А потни палци посиняват
На спусъка ни още.

Ний сме мънички хора - на обществото дупки,
Но ако вий сега на нас тъй от страни погледнете
Зад тесничките плещи на човека неголям
Стоят потиснато и мрачно - две войни големи.

"Тих и скромен - не убиват" -
Догадки са напразни:
Недаром тук у нас продават
оръжието свястно!

А духна север-изток вятър
Цената приемлива стана
При нас - на господ благодарско,
Сега свободна е страната!

Ах този евтин наш живот
(кат’ прах - духни и край),
Тъй, на парчета евтини -
По евтин от цигара.

И къса се живота - странен.
Тъй - като косъм тънък, -
Едно натискане със палец
На пусковия спусък!

Догде покупката е лесна - ний всички сме добре.
Живот да вземем - лесно е, да бием сме научени!
Край нас и без войни, война, но със ръце сме голи
Нито заплахи, ни коване, ни самолет да вдигнеш!

Куршумите до всички стигат,
Ни Бог ни Дявол имат!
И ние в себе си гърмим и
Ний никого не пипаме.

Хазарт да стрелят най различен
Всички възрасти си имат:
И стар и млад, и той и тя,
И... жълт и бял и черен.

И пак стомах се свива чак.
По-познато ни е вече:
Убиец на корицата,
Момиче разсъблечено.

Света гъмжи от неудачници
С брадвички в ръце
И момченца с пръстчета
На пусковия спусък!