В тридевето нейде царство
Три по девет - двайс’ и седем
Всичко беше със коварство
Без проблеми, без системи.

Вместо, тъй, да воюва сега!
Краля тайно си пийваше сам,
със кралицата се карат,
дъщерята - мома стара,
а наследника - крадец е сега.

В тридесетото пък кралство
(три по десет - трийсет май че?)
В дружба там и във съгласие
Още крал един живял си.

Всичко тихо, спокойно е там,
Макар, че краля - бил пълен простак
Той министрите изселил,
Опозицията бесил
И без работа от мъка заскучал.

В три и единайсто царство
(Тоест в царство трийс’ и три)
Царя беше на лекарства:
Целия във цирей.

Беше той войнолюбец, вандал,
Два съседа обиждал напразно,
Всяка събота им пращал
Той обидни ноти значи,
Вървял към международен скандал.

Трийсет и третия цар каза:
Не достига ми земята.
На съседите посяга -
И побесняха те тогава.

- Да го спрем, да го смачкаме! - Но виж:
В двайс’ и седмото нямат си нищо,
А пълководците във Трийсто
в кладенците са накиснати,
И васалите - въстание замислят...