Не излезе от жажда за слава обзет със своя малко странен маниер. Цял живот бе вървял по въжето - по въжето, обтегнато като нерв.     Погледнете! О, ужас! Не се ли бои? Наляво наклон. Ще загине! Надясно залита. Не ще се спаси! Но защо му е нужно да мине на пътя четирите четвъртини?!                           Светлини го препъват и пробождат лъчи, престарава се днес и тръбата. Оглушава го "браво", барабанът кънти, Сякаш удря го чук по главата...     Погледнете! О, ужас! Не се ли бои? Наляво наклон. Ще загине! Надясно залита. Не ще се спаси! Но остава му още да мине от пътя само три четвъртини... "Колко страшно и смело! И мило - бой със смъртта три минути!" Долу, чакайки, гледат унило... И изглеждат му днес лилипути.     Погледнете! О, ужас! Не се ли бои? Наляво наклон. Ще загине! Надясно залита. Не ще се спаси! Но спокойно! Остава да мине от пътя само две четвъртини! Той се смее над славата тленна. Пръв ще бъде! Ако можеш го спри! Не по шнур над арена - по нерви под звука барабанен върви!     Погледнете! О, ужас! Не се ли бои? Наляво наклон. Ще загине! Надясно залита. Не ще се спаси! Замълчете! Остава да мине от пътя една четвъртина! Но изохка дресьорът, мълчат зверовете... Дали шансът му беше такъв, или беше смутен? Както щете, но проля той досада и кръв...     Днеска друг по въжето върви. Наляво наклон. Ще загине! Надясно залита. Не ще се спаси! Но защо и той иска да мине на пътя четирите четвъртини?!...
© Анатоли Петров. Превод, 1991