Ах, пътеки тесни
Прави и пресечени
Белоруски версти -
С дупки или без

Както гръцки орехи
Чупя си ги аз, -
Ох, те казват, немски са -
Чисти са направо...

Там, викат, пътищата на три реда,
И без табелките с «Внимание!» и «Стой!»
Какво пък - ще се поразходим и погледаме,
Ще помиришем не барут ний, а асфалт.

Хълмчета полегнали -
Да ги щракаш тях!
Но в душа-леговище,
Крие се вълка.

Дай с колела преследване!
Целя се с обрез -
С този вълк ще свърша ето
На бележка «Брест»

От кладенеца там вода ще пия
И ще покажа знаците в паспорта.
А граничаря след това ще се усмихне,
Разбиращо или пък ей тъй просто.

И след всички питанки
Като «Кой си ти?»
Скачат бариерите
До облаците, виж!

Взе другар във униформа
Снимка за жена си -
И... изгледаха ни само
От страната наша!

Във Париж, Варшава, Ница ще отида аз!
Те - ръка протягаш - ето ги сега...
Аз за пръв път граница минавам -
И съмненията ще ги пресека.

Ах, хлъзгави пътеки
Ето и ваш ред, -
Със селата полски
И стрелки напред;

Каруци под навесите,
Броня - калдаръм...
ний полски не разбираме -
Ни жената, нито аз!

Потъгувах за парчетата от чаши,
Спрях се някъде - къде да е, -
И казах по руски: «Моля, пани!»
И се получи точно и навреме!

Ах, храната пътна
От малко ястия!
Ям аз невнимателно
Всичко дето дават.

Накрая - десерта,
Свършвай, значи, край!
И отварата им -
Пия като чай.

Госпожичката щракна на сметало
(Като у нас - защо туристи лъжат)
И аз, валутна разлика, пресметнал значи,
И отброих не помня колко злоти
И промърморих: «Като богове дерат»...

Песни-тостове - къде са, -
Я сега ги давай! -
Полските красавици са,
За туристи - рай?

Близо до полянката -
С отворени души -
Веселят се тези пани
Със гребла в ръце.

«Да Полша бе преминала през ада, -
Каза старика и разпрегна той конете...
Красивите полячки не повяхнаха -
А ги затриха в лагерите немски...»

Плуговете впиват се
в земя като обувки,
Пепелта попада си
И до днес под плуга.

Памет изведнъж разрита -
Укори неживи:
А живот недоживян е
тор за стръковете.

Внезапно, мозъка ми стегнат беше
Като във обръч - ха натискай тъй!
Варшавското въстание кървеше
Задавено във собствената кръв

Бихме се - добре ли, зле ли,
А нашите войски -
В предградие се бавиха
Два цели часа, виж.

Във поход ли, в атака ли -
Те там като един са,
И плачеха танкистите
На бронята машинна...

Военен епизод - от време старо
В историята, с минало обрасъл -
Но закъснението - то не се забрав
Щом скоро пак за него ние спорим.

И защо се бавиха
Нашите войски, а?
И защо обядваха
Тези двата часа?

А защото с танковете,
Мокри от сълзи,
На англичани с янките
Ний носове натрихме!

А може - в разузнаването - грешка
Не е доложило?.. Какво да мислим, а!
Но ето, че сега чета: «Варшава» -
Отивам, и да закъснея аз не ща!