Ето в плащове като на плащ-палатка -
Кой да облече това реши?! -
Да не остане от останките остатък,
Хората започват със магии.

Случва се - под влака и момиче,
Тук с истерия или пък не...
И реаниматорът оплаква:
"Миличка, добричка я умри!

Как ли ще живееш ти тъй болна,
Даже и да направя нещо аз?
И на кой си нужна ти такава -
Без нищо и без двата крака, а?"

Изглеждаше той страшно е космато,
И стараеше се да диша и за нея.
Защото лекар бе - реаниматор,
значи трябваше да съживява.

Не спи ми се и да заспя не мога:
Не, че в света са толкова бедите,
Но много трудно е да се опомниш,
Да кажем, трудно е да се реанимираш,
И не безсмилици да пишеш, а поеми.

Аз - от хирургично отделение съм,
От полузабравените катакомби,
Там дето хората ги съживяват
Ако вий сте чували това.

Няма кланици такива и в корида -
Преднина ще дам, даже и сто,
Но вие гледайте във странен вид да
не минавате на светофар червен.